30.06.2008
Бех у Охрид! У Македонията! Натопих си крайниците у Охридското езеро!
Това май изчерпва всичко, но аз съм леко досадна и ще пораздуя нещата.
Ще спестя кретенските ми тегели София-Враца, с котката по влаци и рейсове, както и пияния таксиджия, който си играеше на блъскащи колички рано призори на един врачански паркинг. Ще прескоча и задръстването на околовръстното в София, както и други скучновати ежедневия като клечането на границата.
Компанията ни в рейса беше отбрана – кметове, общински съветници, ротарианци, класната на брат ми, бивш мой даскал по физическо, един генерал и един директор на гимназия. Няколко ученички за цвят освен това, плюс едни странни лелчета дето задаваха тъпи въпроси и двама-трима колоритни и по-първобитни субекта. Предполагам че винаги има от тая порода по разни такива мероприятия. Общ знаменател на китната дружинка – всичките бяхме от Враца.
Та след известно кандилкане по родните пътища и малко гранично седене изведнъж се озовах в Македония и започнах със жаден поглед да попивам пършивите хълмчета наоколо. Най-първото ми впечатление беше, че пътните им знаци са жълти, а второто, че къщите им са построени насред царевицата – няма огради и дворчета. Кукуруз и тугли, както биха казали на село. Третото – масово си се ползват старите дървени диреци за тока. Как я обичам само тая думичка – дирек.
Така зяпайки околностите и десетките планини и планинки (аз пак ще ида в Македония, ама тоя път съм си заплюла 6-7 планини за мотаене) се озовах около Скопje – най-големия град, столицата, абе – баш мегданя на Македонията. Честно – от малкото време, което прекарах там установих че Скопие е адски мръсен град и няма кофи за боклук по улиците, че е повече от пълен с албанци и джамии, че масово се карат колелета и скутери (даже катастрофа със скутер видях от първия ред) и че е бесна жега. В Скопие не ни обичат. Не обменят български пари, гледат те криво и ти говорят на нещо като сръбски. Табелите по улиците са на два езика – на кирилица (е не мога да кажа македонски, съжалявам!) и на албански. Малцинствените елементи по улиците са си същите като нашите. В общи линии – никак не го харесах Скопие, нашата София изглежда стотина-двеста пъти по-модерно от него.
О, да – в Скопие се случи и първото ми сблъскване с часовата разлика, екскурзоводката била казала да се движим по българско време и автобуса щял да тръгне в еди колко си часа, само че македонците това не го знаеха и си държаха часовниците с час назад. Пък аз си мислех че е логично като си в друга страна да си по нейното време. Пълна щуротия. Не успях да хартисам в Скопие, но имах шанса и това да се случи.
И след всичкото лутане между планински проходи и джамии, гарнирани с малоумните обяснения на леко досадната ни екскурзоводка (мацката беше готина, но цялата фактология ми дойде доста в повече) – Охридското езеро! One and only!

На едно площадче на брега на езерото имаше фолклорен фестивал – “Разиграно оро”. Тамън врачанската дружинка се курдиса в ресторанта и излезна българския състав. Не успях да снимам заради навалицата обаче.
Тая нощ спах като пън. Сутринта едва ме събудиха за закуска. Следваше пешеходна разходка из стария Охрид, манастира св. Наум и после с корабче по езерото. Дежурната програма за всяка екскурзия. Търчането по кълдъръма дойде в повече на някои от туристите, едната от лелките се снимаше на всяко сокаче, щото “обичала снимки в улички”, а местния ни екскурзовод плещеше невероятни глупости. Лелките цъкаха с език и питаха от кой век преди новата ера са бетонните колони, които крепеха нещо около св. София. Въобще голямо цъкане беше от тяхна страна. Екскурзовода обаче въобще не знаеше на какво се е насадил – не е лесно е да убедиш половин автобус с даскали по история и хора от ВМРО как Самуил бил македонски цар.

в 7.30 още няма тълпа по улиците
– Аре бе, съдрах са от оденье, дай да дирим кафе некъде…
– Стига бе, дошле сме тука, дай да гледаме нещо – обръща се към езерото и почва да гледа (платил е човека – трябва да гледа) – глей бе, глей ква красота да му еб*ш майката! Езеро!
И това казано с най-искрено възхищение. След като поцъка по майката на езерото, огледа червеникавата почва наоколо и спомена и нейната майка.
След тъгъдък обиколката на забележителности поехме към Билянините извори, които са едни такива бетонни корита, но за това в следващия епизод. Там ще има още бели гъски, грозни патета, шарени пуйки, езерни кучета, нещо като залез и двете тийнейджърки, които ме преследваха с “Какооо, какоооо, айде на дискотека”.