01.07.2008
Вчера преди да се катурна от изтощение стигнах до Билянините извори. Билянините извори са едни бетонирани басейнчета, тип шадраван, в които има вода много ясно. Поверието е, че ако се завъртиш три пъти обратно на часовниковата стрелка по камъните в първото корито – ще се подмладиш. Такова въртене падна, че и на мене ми се зави свят, а уж зяпах отстрани. По едно време се притесних че ще трябва да търсим памперси – двете девойки от 10клас се въртяха като пумпали около извора.
Отидохме и да видим развъдниците за Охридска пъстърва, аз разбира се нагазих в некво блато и после си измих краката в билянините владения. Статуята в най-голямото корито се оказа, че не е на Биляна.
А между тия лодки съвсем романтично се шматкаше някакъв лебед, даже си водеше и грозните патета (едва се виждат тук)
Св. Наум ни посрещна с жега, цигания, пластмасови бутилки за светена вода и няколко пауна. От паркинга до манастира са се нацвъкали сергийка до сергийка. Всякакви дрънкулки и боклуци, даже книга за “Наследниците на великиот цар Самоил”. На корицата гордо се мъдреше Английската кралица. Малко след като минахме покрай целия панаир някой им пусна слух че идва проверка. За отрицателно време си събраха партакешите и седнаха да муат кебапчета на сянка.
В св. Наум местния екскурзовод отново изтърси някаква тотална глупост в църквата, което ме накара да се изнижа тихомълком и да ходя да зяпам в езерото. Там между другото е гроба на самия Наум, не в езерото, в църквата.
р. Црни Дрим се влива в Охридското езеро
Върнахме се в Орхид след неясно колко време и изгорели. Ударих една ледена биричка Скопско (всъщност е доста гадничка) с една пица на някаква пейка край езерото и дойде време за корабчето. Беше приятно. Не че има кой знае какво още да се види, освен асансьора на Тито, но хванахме залеза. А и девойката от корабчето поразказа по-любопитни нещица за езерото.
И тая нощ спах като пън. На следващата сутрин въобще пък не можах да отлепя. Омаах баницата за закуска, излочих кафето и пак не знаех къде съм. С кански усилия се натоварих на автобуса и поехме към Струга.
Преди това мотайки се по кея видяхме охридски езерни кучета – два броя дребосъци, които си ходеха редом по кейчето, разходиха се до края и съвсем бавно и спокойно се върнаха.
Струга, както и всичко извън Охрид в района, е фрашкана с албанци. Ходейки човек в Охрид си се чувства у дома. В Струга не бях сигурна, че сервитьора говори какъвто и да било славянски език. Преди самото градче минахме през манастирския комплекс в с. Калище. Манастира беше с някакво дълго и сложно име, което не помня. Обаче пък има скална църква, отворена за посещения. Е това ме впечатли вече. Нашата група се натълпи в новата църква по време на литургията за да зяпа някаква черна икона на Богородица и разбира се – да цъка с език. Аз обаче отидох в скалната. И аз си поцъках.
р. Црни Дрим се излива от Охридското езеро
В заключение – хареса ми разходката, въпреки цялото търчане от забележителност на забележителност, едва изтраях да ме развеждат в стадото насам-натам. Цените са почти абсолютно както тук. Малко по-скъпо е кафето по заведенията. В много отношения сме по-напред. Тол такси по магистралите им се плащат твърде начесто според мен. София е по-хубава от Скопие, а Скопското не е най-добрата бира на света.