До покрива на планината

Leave a CommentДо покрива на планинатаПланини

26.01

Студ, виелици, вятър 144 км/ч – всички познати упорито се мъчеха да ме откажат от зимна Мусала. Даже бойната дружина се стопи и в крайна сметка вместо 7 тръгнахме 3-ма души. До последно щяхме да сме поне четирима, но Кифлата (кифлата е от мъжки род) се бил натряскал предната вечер и не се яви на срещата.

Трима-трима, ко да се прави. Натоварихме се на колата и отпрашихме към Боровец. Там се помотахме едно доста време – двамата младежи да си направят застраховки, пихме по едно кафе (на баничките кафето е 50 стотинки да отбележа), сложихме гетите и потеглихме по Мусаленска пътека нагоре. От ПСС ни зарадваха, че пътеката е затворена за скиори, което пък бе добре дошло за нас – няма да ни отнесат докато се качваме.

В началото леко ръмеше, но после облаците се разкараха:

Мусаленската пътека е много лесна за ходене – дълга е, но полегата и никъде няма стръмно качване. С всичкото спиране за хапване, чайчета, снимане и мотаене (а наистина МНОГО се мотаехме) стигнахме до хижа Мусала за 4 часа и половина.

Велчевото мостче:

След Велчевото мостче отдолу заприижда мъгла и лееееко забързахме, но само до Маркуджиците. Там из навалицата скиори седнахме да похапнем отново. Мързела е голяма работа.

р. Мусаленска Бистрица:

След пистите яко задуха и заваля силен сняг, но беше за кратко, а и вече наближавахме хижата.

х. Мусала

За хижата мнението ми е раздвоено. От една страна е хубаво – топло е, има достатъчно дърва за греене, хижарите Оги и Галя, помощника им Нанде и сивия сбъркан котарак Уши се оказаха пичове. Обаче непонятно за мен цените са двойни на очакваното от една хижа – чай 2 лева, супи – над 3, бира – 5. Кафето не помня, но май беше и то 2 лв или нещо от сорта. Нощувката е 15, което е съвсем в реда на нещата. Голямото хижо-хотел в съседство още не е достроено, но поне изглежда по-малко избушено. Мислех аз да спим на заслона, но в крайна сметка реших, че ще е по-удачно да запазя места на хижата, на заслона се оказа, че само задната стаичка е отворена.

Вечерта в хижата мина в сладки приказки с хижарите и групата от Нова Загора, печене на мръвки и по някое и друго ромче, водка и винце. Чудесна вечер пред камината, докато навън се извиваше яка снежна буря. Стаичката ни беше малка, тясна, за 9 човека, вътре бяхме 7 и нямаше прозорче, по тая причина и слънчо не можа да ни събуди рано-рано, ами хубаво си поспахме.

Към върха тръгнахме чак към 10, само с една от трите раници. Времето беше жестоко – мога да пожелая много здраве на метеоролозите – въобще не познаха. И вятър почти нямаше. Върховете се пенеха, но в подножието беше тихо и слънчево:

вр. Дено и Сфинкса:

Алеково езеро под снега

връх Мусала (2925)

Ходенето до заслон Ледено езеро мина спокойно и приятно, на моменти беше направо топло. На заслона спряхме, хапнахме едно-друго. Сложихме котките (тези които още не бяхме) и се оказа, че върха е в облак. В мъглата тръгнахме по коловете и въжето към върха. За щастие имаше проблясъци и се разкъсваше.

заслон Ледено езеро (Еверест 1984)

На върха беше мрачно и студено:

Взех си печат от дежурния в станцията и тръгнахме да слизаме. Качването беше кофти – признавам, даже котките не вършеха кой знае каква работа. Почти нямаше лед, а само пресен сняг. На едно място въжето е почти отвесно нагоре и си е бая драпане. Определено добрите ръкавици си бяха полезни. Слизането обаче ме подлуди. Щеките направо ми пречеха, пусках се къде права по въжето, къде по задник надолу. На заслона бях най-щастливия човек, успял да се свали без травми от Мусала. А най-хубавото беше, че дефектното коляно тоя път ми пусна аванта и не е боляло грам, чак снощи като се спрях на едно място в кревата напомни леко за себе си, но през цялото качване и слизане се държа на ниво.

Трионите:

Витоша в далечината:


Повече снимки няма. Слизайки по задник по склона на вр. Палеца се оказа че чантето на фотото било отворено. Отворил се и капака на гнездото на батериите – и тези във фотоапарата, и резервните си останаха там. Имах още поне 6 батерии, но пък сапунерката беше пълна със сняг. Изтупах я, прибрах я, истинско чудо е, че все още работи.

Много бързо се свалихме на хижата и почти веднага поехме към Боровец. Слизането беше много бързо. За 20тина минути бяхме на Маркуджиците, където едни заблудени англичанци се чудеха как да слязат до Боровец. При това имаха ски. Казахме им да ги яхват и да тръгват по Мусаленска пътека, нищо че е затворена. Ние хапнахме и по-късно ги настигнахме над Боровец. Горките се бяха плеснали на пътя и вече даваха заето. Дано са се свалили успешно. Междувременно посъбрахме чуждия боклук по пътя – сред находките имаше ортопедична стелка, счупен термос и гланц за устни. 2 часа след тръгването ни бяхме при колата. След още 2 часа се прибрах вкъщи. А сега си мисля, как вчера по това време съм била на метри под Мусала 🙂


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *