Снегове в горната земя


Събота, 6 o’clock in the morning… след концерта на Lordi. Кой спал – спал, кой не е спал – да не е ходил на концерт. Заради инцидентното ми появяване в з. Христо Ботев останах без храна, вода и никакви силици да търча по чукарите. Направих чай, наврях каквото ми се изпречи пред погледа в раничката и отпраших.

В 7.30 на Хладилника се сдобих с разни банички и други хранителни продукти, бутилка вода, събрахме се 6 човека и „гъз връз глава“ се навряхме в бесната Лада на Кифльо. Стоварихме се на лифта и тръгнахме нагоре.

В началото всичко беше наред – времето беше хубаво, не беше кишаво… разказвахме си вицове и тук-таме някой сваляше по един кат дрехи. На Бай Кръстьо починахме малко и тръгнахме нагоре. Времето си беше все толкова прекрасно.



Малко преди Голи връх няколко нагли типа с шейни направиха неуспешни опити да ни прегазят. Не им се дадохме, даже обмисляхме варианта да сложим някое едро дърво насред пътеката.

След Голи връх времето си каза думата, прибра слънцето да грее някъде другаде и ни оборудва с мъгла. После мъглата викна суграшицата и ни пусна силен вятър за разкош. В тая прелестна комбинация се затътрихме към Черни връх.


Леко полеко все пак стигнахме на Черни връх, където естествено нямаше места. Как да е – навряхме се на една маса да похапнем, а някакъв чичо беше полегнал на една от пейките, с крака върху столче, гледаше нагло изпод вежди и въобще заемаше пространство за още 3ма души.

След не особено дълга почивка тръгнахме да си тръгваме. С отварянето на вратата на чайната и направих две крачки назад – вън се разхождаше истинска снежна буря. Това вече беше върха на сладоледа и от там нататък всичко ни се видя изключително забавно.


Вятъра вееше все толкова силно, валежа си валеше, снега беше станал на бетон и се люшкахме насам-натам, слизайки. Голям кеф – ходиш в мъглата, не виждаш кое е земя и небе, в един момент тя се разскъсва и виждаш долната земя някъде пред теб.


Слизането беше белязано с тонове лигня и простотии, падане, пързаляне, счупени топки, загубени ключове, безумна киша под Бай Кръстьо и тихия снеговалеж под Голи връх. На лифта се натоварихме в Белия лебед и се прибрахме в Мордор. Той ни посрещна с някакъв си дъжд – слаба работа.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *