5 дни из Рила – началото


5 дни из Рила… мечтаех за това ходене от ранна пролет. Бях направила маршрута, бях изчела всичко из нета за местата през които щяхме да минем, за проблеми и спънки по маршрута, имах дълъг списък с часове и разстояния. Уговорих си отпуската. Седмици наред следях дългосрочни прогнози в няколко сайта и колкото и да са недостоверни, все пак благодарение на тях избрах 5 дена с хубаво време. Десетина дена преди старта запазих и места на хижите. Точно преди да започна събирането на багажа обаче, половинката започна да изказва някакви съмнения дали ще успеем да изпълним плана и лекичко ме ядоса. Тъпо и упорито все пак събрах багаж за 5 дни, раницата ми тежеше зловещо, дори не се побра всичко вътре. Вафлите и кроасаните за закуска през пърия ден висяха отвън. Добре че щяхме да спим по хижи, беше непосилно да повлечем палатка и чували.

Планът беше:
с лифта до Ястребец – вр. Мусала – х. Грънчар
х. Грънчар – х. Рибни езера
х. Рибни езера – з. Кобилино Бранище – з. Страшното езеро – х. Мальовица
х. Мальовица – х. Иван Вазов
х. Иван Вазов – Раздела – х. Скакавица – слизане към цивилизацията

Само ще вметна, че се справихме. Сега едно по едно 🙂

Ден 1 – 30 юли / четвъртък

На косъм се събрахме всичките петима навреме за бусчето до Самоков. Аз, моето момче и трима негови приятели – Христо, Венета и Благо. В Самоков установих, че съм забравила балсама си за устни и се сетих, че не съм купила батерии. Глупава Люси… закупих някакво лъщящо нещо от една будка + четири ултра негодни батерии. Малко по-късно в Боровец се сдобих с нормални батерии и се примирих с факта, че ще си ходя 5 дена с брокат по устните. Единственото балсамче, което открих на самоковската автогара беше с убийствен лъщящ отенък. Е, за всяко нещо си има първи път. Включително и за кабинковия лифт.

Имам някакви мъгляви детски спомени за големи оранжеви кабинки. Вече имам и пресни спомени за тесни кабинки, за друсане и подобни неща. Забавно беше. Друг път хващам нагоре по Мусаленска пътека/път/магистрала, но сега за да спестим време се качихме с лифта. Проявихме се като пълни неандерталци, когато реших че на междинката се сменят кабинките. Така се случва с човек, возил се главно на Драгалевския лифт. Още по-безумното беше, че всички ми се вързаха, добре че хората от лифта ни спряха и си продължихме до Ястребец.

От там пътят беше ясен – хижата, Леденото, върха и после където ни отведе пътеката, за предпочитане до х. Грънчар. Над Мусала се въртяха разни облаци, и всеки път, когато скриеха върха подскачах като ужилена. Последното ми ходене там, през Януари беше в един гаден облак, който ни хвана на въжето и се махна когато слезнахме. Освен това въздуха хич не беше благосклонен към сапунерката и снимките са от лоши по-лоши. За капак като се върнах и фотошопа ме предаде, та кажи-речи всичко е натюр.

надолу по долината на р. Мусаленска Бистрица

Хем се радвах се, че пак съм там, хем ми беше криво малко. През зимата беше много по-различно, бяло, чисто. Сега имаше главно пушилка, камиони и багери. Хижо-хотела се строи с пълна пара. На хижа Мусала спряхме за 5-10 минути за бързо хапване. Смъкнали са цените, но малко – бирата от 5 е станала 4, а чая вместо 2 вече е 1лв. количеството му също е наполовина. Не ми се минава скоро пак от там, има от всичко, само не и от планината. Пътеката от Леденото към върха е в кошмарно състояние – изровена от хилядите, които я газят, кой с обувки, кой с китайски кецове, кой с джапанки. На едно място направо се е срутила, минава се по дъска. Нашето темпо беше много бавно – раниците тежаха, натъпкани с храна за 5 дена. Това обаче ми даде възможността да почивам когато си искам и да снимам като обезумяла всяка водна площ пред очите ми. Върховете може да са по-красиви със сняг, но предпочитам езерата разтопени.

Мусаленските езера

Трионите

Леденото езеро и заслона. Там спряхме също за десетина минути. Пих най-страхотния чай, който някога съм пила в Рила.

Връх Мусала го подминахме като малка гара. Завъртяхме са за няколкото задължителни снимки, обмених няколко приказки с един поляк, който не знаеше от къде идва. Почти намразих хората, които подрипват по джапанки и без половината покъщнина на гърба. Половинката си взе печат, поогледахме се насам-натам, но видимостта беше лоша и тръгнахме да слизаме от дръгата страна към Грънчар. Вървяхме точно срещу едно от най-красивите места, които съм виждала – Маричините езера. Самите езера не са нещо невиждано, но стената над тях ми спря дъха.

Мусала, Трионите и Малка Мусала „от другата страна“

Ходенето вече не спореше особено. Бяхме изморени, още не бяхме влезнали в режим „търчане по чукарите“, а и проклетите неща по гърбовете ни тежаха. Бавно-бавно издрапахме покрай Близнаците, Маришки и Юрушки чал. Когато подминахме Песоклива вапа и започнахме да слизаме малко ни просветна. Отсреща се появиха Суа вапа и хижата. Там нейде из клека поляците от Мусала ни подминаха, подтичвайки весело без багаж. Ние нарамихме пак дисагите и се понесохме към хижата.

Ропалишко езеро, много ми хареса това циркусче. Леко вляво от пътеката, тихо и спокойно. Опъваш палатката там и забравяш за целия свят. По-късно вечерта хижаря на Грънчар ни светна, че през този циркус имало пряк път към хижата. Вече ще знаем.

хижата и Вапата по залез (снимано от Кайзеровия път)

ез. Грънчар

Първата ми работа като се плеснахме пред хижата беше да се сдобия с бира и да събуя твърдите кожени обувки, които носех за първи път, измъкнах от раницата бързоходките и отново се почувствах човек. Добре, че не тръгнах само с новите, а успях да натъпча ветераните в багажа. Все още запазват титлата си „най-удобните обувки на света“.

Вечерта мина в игра на табла и някоя и друга приказка разменена с хижаря, който даже ни обяви за куриери и ни даде бележка за хижаря на Рибни езера.

На хижата няма обхват, аз се разходих по Кайзеровия път, в посока Заврачица уж да търся, но не намерих. Беше пълно с чужденци, предимно на палатки. Банята в хижата не работеше, както и тока в бунгалата. Спахме в едно от тях, в един момент даже ни стана студено. На следващата сутрин разбрахме защо…

следва…


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *