5 дни из Рила – Follow me


Ден 4 – 02 август, неделя: х. Мальовица – почти вр. Мальовица – х. Иван Вазов

Follow me… събудих се в стайчето в х. Мальовица рано сутринта, а в главата ми звучеше: “No gold at the end of the rainbow/ No high hopes, dreams deceive/ Follow me…”  Защо ми се беше загнездила тая песничка на PAIN в тиквата не знам. Явно дните без музика си казваха думата, един бог знае какво съм сънувала, че да се събудя с PAIN в главата. А може би това, че си легнах със зловещо главоболие беше извикало точно тая група на сутринта. Не че се оплаквах. Все пак беше четвърти ден извън цивилизацията, Благо още на път за Мусала беше казал, че му се причуват китари.

В стайчето бяхме само аз, половинката и чичкото. Май имаше още двама души, но по някое време се бяха махнали, аз не съм ги усетила въобще, може да са били и халюцинация. Събрахме багажа, изпрах на ледената вода няколко чифта чорапи и една тениска и се заехме да потегляме. Вече си знаех урока – до обяд съм бавнолазещ труп. Въобще не си правех илюзии, че ще ходя бързо. Да не говорим, че по-големичкия преход от предния ден си беше казал думата и определено бяхме изморени.

Мальовиците стърчаха срещу нас, слънцето ни пърлеше, за капак на всичко предната вечер в хижата ме беше заболяла зверски главата, та няколко пъти ставах през нощта да се тъпча с аспирин. Някаква си глава обаче не е нещо, което да ме спре да окатеря Мальовица… Follow me… Няколко спирания под сенчести клекове и скали и продължаваме, 2-3 вафли до едно водопадче и пак нагоре. Около нас беше пълно с всякакъв народ, от индивиди на преклонна възраст до пеленачета. Всички пъплеха по камъняка, който ми ставаше все по-антипатичен. След качването към Мальовица си бях обещала поне седмица краката ми да не виждат морени или каквото и да било друго от сорта. Всъщност щеше да е много приятно, ако не беше четвърти ден ходене и не печеше толкова силно.

В общи линии тоя предиобед може да се опише с една дума – мрънкане. Мрънкахме си и двамата на воля, колкото ни душа иска. За щастие имаше и по-закъсали от нас. На втора тераса едно детенце си беше позволило да се заиграе около реката. Отгоре заплашително се задаваше баба му, с розова раница и заела формата на буквата Ф се заканваше: “Ей сега ще има кански рев!”. Побързахме да не ни подкара и нас, че се мотаме.

Къде на два крака, къде 4х4 се добрахме до Еленино езеро, където уж да починем, но само си поехме дъх и продължихме нагоре. Обещавам си следващото качване на Мальовица да не е част от скапващ 5 дневен преход, че да имам сили да се израдвам на изживяването. На въпросния 2 август въобще не се радвах.


Еленино езеро

Точно преди върха има да се изкачат 2-3 чучки, въпросните са доста обзорни и на мен ми беше голям кеф да щъкам по тях. Аерофобията на половинката обаче каза “НЕ!” и ги притичахме набързо, след което аз получих поредната доза овикване, че минаваме през такива места. Все едно аз съм ги сложила там тия камъняци и съм плеснала пропаст до пътеката.


Преди Мальовица


назад


Рилският манастир долу


Мальовица


ние сме по тая пътека

На разклона, където маркировката продължава за Иван Вазов и Рилския манастир окончателно решихме, че няма да ходим до самата Мальовица, нищо че беше на 10-15 минути и без повече изкачвания. Продължихме направо към Мермерите. Някъде между тях спряхме да хапнем, а в краката ни беше Рилския манастир. Тук някъде започнах да подозирам, че без да искам съм се разделила с консервата гигантски боб.


към Додов връх


Манастира


Мальовица

По пътя ни настигна и подмина един чичо по маратонки, бански и 2 бутилки вода. Правеше си кросчета човека, тръгнал от ЦПШ, щял леко да изтича до Иван Вазов, после през Отовица, езерата, Вада и обратно на ЦПШ. Ама се бил забавил, че се къпал в Елениното… колко му е. Гледах го облещена и искрено му се възхищавах. Като порасна и аз така ще припкам, ще видите вие!


Урдини езера


Мальовица и Урдините езера, страхотия!

След като качихме Додов връх с мъка зачакахме да дойде ред на Дамга. Не ни се катереше повече. Аз се чудех как да кажа на половинката, че на следващия ден трябва да качим Отовица. За щастие не се наложи. Точно пред Дамга (Вазов връх) се появи една новичка синя маркировка, която го подсичаше леко и минаваше през малкото Пазардере. Перфектно, два върха по-малко, на следващия ден щяхме да идем до Раздела и Отовица остана за друг път. Второ лято само се каня да я кача, но няма да избяга. Ще й дойде реда и на нея.


Малкото пазардере


половинката пред Калините


Голямо пазардере

Тръгнахме по синята пътечка и пред нас се изпречиха Калините, скоро се появи и хижата. Бяхме във Великата рилска пустиня на Вазов. Скоро обаче установих, че Вазовата пустиня е сериозно осрана от всякакъв добитък. То естествния тор е хубаво нещо, но все пак…

Хижа Иван Вазов е на чудесно място, наистина си в Рилската пустиня, Голямото пазардере, прорязано от реката, Калините насреща. Страхотно усещане за спокойствие, без умопомрачителни и страховити гледки, просто спокойствие.

Разбира се и в тази хижа нямаше баня, но пък си имаше бира. И тоя път бяхме настанени в бунгалце, но само с 2 легла, точно като за нас. Беше чудесно. Все пак слезнахме до реката да си поизмием поне крайниците. Тоя път не страдам от угризения, че съм се мила в реката. Конете и кравите по-нагоре се бяха погрижили добре за чистотата на мястото. Във вирчето бавно се разлагаше и едно одеало.


към Раздела

Повъртяхме се насам-натам, хапнахме по една супа от пилешки кости. В хижата имаше група и съответно всички извън групата бяха низвергнати. Групата трябваше да се храни в по-топлата столова, за групата имаше покривки по масите, въобще групата беше номер едно. Нещастното хлапе от пътя до Мальовица заедно с розовата си баба също се появиха в хижата. Хлапето имаше вид сякаш е плакало цял ден и все още хлипаше. Бабата го гледаше лошо.

Върха на сладоледа беше когато цъфнаха  тримца с кросови мотори, идели от Дупница, отивали към Седемте езера… разпърдяха се в сърцето на Рила, опушиха района, пиха по едно кафе и си тръгнаха. Ние се скрихме в бунгалцето и аз се убедих, че съм загубила боба, затова пък успях да намеря балсама за устни, който бях сигурна че въобще не съм взела.

Главоболието ми се върна и рано-рано се тръшнах да спя. Няколко пъти се будих през нощта, но заспивах бързо. Бях си казала, че ще стана призори за да изпреваря групата и да закусим с пържени филийки.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *