Снежна Витоша


Първото щъкане за тая година се осъществи на Витоша, като генерална репетиция за Мусала в края на месеца.

Китната ни дружинка от девет парчета се събра на Хладинлика, стигна Драгалевци и тръгна към Бай Кръстьо. Пътят нагоре няма какво да го описвам, хахо-хихи, кълвачи и прелитащи индийски слонове.



Времето за момента беше с нас, нито студено, нито горещо, снегът беше малко (малко си и остана, даже не сме слагали гети), облаците не заплашваха да ни захлупят.. чудничко.




Над Платото обаче не беше толкова розово, хвана ни една мъгла, в която се виждаше максимум два кола напред, дружината се разкъса и на парчета се добрахме до препълнената чайна.

След близо 2 часа разплох и греяно вино решихме все пак  да се прибираме в Мордор. Мъглата я нямаше, махнахме на Рила за поздрав и си тръгнахме.




Че окъсняхме, окъсняхме, че щеше да се стъмни – е, щеше. До Бай Кръстьо всичко беше прилично, от там надолу последва едно епично слизане с челници и без челници по замръзналата пътека. Чак ми се прииска да бях взела котките, особено след един почти успешен опит да се пребия.

След някое време и обиколка по софийските улици се прибрах при котките – космати и метални. Едните врещяха за храна, а другите си седяха на топло в гардероба и ми се подиграваха на мързела да ги разходя до Черни връх.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *