Стоунхендж и Лонглийт (UK втора част)


Събота, 13 март… обявихме деня за computer free, яхнахме шефското Волво и тръгнахме на път. Имахме да обиколим около 3 забележителности на юг-югозапад от Оксфорд. Оказа се доста дългичка обиколка, но там така са свикнали да се движат с коли, че не им прави особено впечатление, ние с колегата се схванахме здраво.


Това е маршрутът, в началото не съвпада точно, защото ни прекараха през няколко села, с най-тесните улици на планетата. После излезнахме на магистралата и газ към Стоунхендж. Магистралата много приличаше на нашите, беше осеяна доволно с боклучета. Затова пък нямаше ремонти и дупки. По селските пътища около Оксфорд имаше 2-3 дупчици, отворили се през зимата, хората бяха възмутени, ние се подхилквахме.

За съжаление английските пътища са направени така, че почти нищо да не видиш, оградени са от висок жив плет, в някои случаи и насипи. Та така без много гледки пристигнахме.






Винаги съм мечтала да видя Стоунхендж. Е, видях го, аз и още няколкостотин души. Беше фрашкано с народ, с пищящи французи, даже и с българи. Определено не можеш да усетиш нищо древно докато се луташ в тълпата. Самите камъни са оградени и посетителите нямат достъп до тях. Близо до Стоунхендж пък минава натоварено шосе, което съвсем разваля усещането. Доколкото разбрах се мислят варианти да го скрият по някакъв начин. Дават си сметка, че сами са навредили на мястото. Направих си неволна асоциация със Седемте езера… ние пък направихме лифт и сега езерата са място за пикник. Почти както е бил Стоунхендж преди оградите.




Ако някой скоро ходи натам, да си приготви £6,60 за вход. Без вход може да се иде до погребалните могили срещу Стоунхендж, ние обаче не го направихме, защото бяхме ограничени от времето.

В общи линии – изглежда по-мащабно на картинка, но е нещо, което си струва да се види. Като пирамидите, Белинташ или Китайската стена.

След като повилнях малко из сувенирния магазин (оказа се най-скъп от всички, които посетих в Англия, пък аз бая сувенири навзимах) яхнахме пак возилото и газ към Лонглийт (http://www.longleat.co.uk/). Лонглийт е едно грамаданско имение, в което има всякакви атракции. Една от атракциите е Сафари парк, точно там отидохме и ние. След бърз пикник в колата поехме измежду тварите.



Е, не е най-британското изживяване на света, но… изглежда по-добре от нашия зоопарк. Жирафи, лъвове, тигри, носорози, вълци, пилци разни, сърни и елени, разни говеда… Седиш си в колата, зяпаш и снимаш. На места можеш и да излезеш, на други поне да си отвориш прозореца, при хищниците – абсурд.




Следва – Лейкок (Lacock)


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *