UK – част три – селото Лейкок (Lacock village)


Последно се шматкахме между животинките в Лонглийт. След това тръгнахме да се прибираме, понеже нямахме много време. В 7-7.30 трябваше да сме в селото Ашендън, на някаква quiz вечер. Изобщо не знаехме какво ни чака, но затова – после.

Имението в Longleat

На прибиране минахме през Лейкок (Lacock), едно село, известно с това, че няма стълбове по улиците и сателитни чинии. По някакви причини селцето е останало сравнително непроменено в последните столетия. Навява асоциации с нашата Копривщица, но тя ми е доста по-симпатична. Както навсякъде, така и в Lacock беше пълно с народ.

Според интернета повечето сгради всъщност са от 18 век, но има и средновековни. Най-много ме впечатли църквата. Въобще готическите им църкви много ме радваха като архитектура.


Пекарната. Взехме си някакви пайове за вечеря после, моят беше с нещо като мусака вътре. Никак не беше лош. Продаваха и разни мармалади тук, за малко да се изкуша да си купя мармалад от лук, само за идеята. Отказах се де.

 


на входа на църквата


 

Като се върнах разбрах, че селцето Лейкок и прилежащото му абатство, което ние не видяхме, са декор на много филми, предимно на Хари Потър и няколко Робин Худовци.

След скоростната обиколка на Лейкок се прибрахме сдъвкани и изплюти. Само за да хапнем и да хукнем към Ашендън. За събитията от тази вечер е трудно да се говори. Куизът се провеждаше в селския салон, всички въпроси бяха от месетен характер или колоездене и беше с благотворителна цел. Добре, че имаше и отбор французи, та не завършихме последни. Кратка дописка за събитието – тук. Хората все пак са спестили пълния ни резил (отбор *The Awesome* сме ние), в отговорите ни се мъдреше Супермен, нещо което кръстихме Frozen Chips, а французите почти нарекохме “селяни”. В началото беше убийствено скучно, колегата само повтаряше “Kill me now!”, накрая вече се забавлявахме на собствената си глупост. Добре, че имаше един въпрос “Що е то баница?”, та се отсрамихме малко.
 

Прибрахме се към полунощ съвсем разбити, а на следващия ден аз отидох да видя и Оксфорд…


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *