Тероризъм и пътешествия – х. Рай и Ботев (26-27 юни)


Рано сутрин, събота, 26 юни… главите ни още кънтяха от Sonisphere. Туристическата група (прекръстена впоследствие на „терористическа“) от форума на Z-ROCK се навря във влака за Калофер и тръгна да качва Ботев.

Тръгнахме с един по-малко, успал се човека. В Калофер го изчакахме на бири, палачинки и пържени яйца, спазарихме превоз до Паниците, минахме през музея и поехме към хижата.

Качването към Рай започва с едно супер противно изкачване, после следва широооок и равен участък, а накрая идва последното качване към хижата, което си беше чист тероризъм. Чували, шалтета, палатки… беше ясно, че хижата ще е пълна, даже не си правих труда да звъня на хижарите – взехме 4-5 палатки и готово. Раниците тежки, почнахме да се изморяваме, но бързо и стегнато издрапахме баира. Аша бе успяла да дремне, докато се източим всички. Искам да знам на каква дрога беше това момиче, захапа баира и нямаше стигане. На следващия ден Бобо май беше взел от същото. Аз си се движех нормално, за щастие взех голямата раница на мъжо, 20л. по-обемна и 200 пъти по-удобна от 40-литровото изтезание на Ташев, което по принцип притежавам.

Та излизаме ние под пръскалото и се почна „ох“ и „ах“, след като опънахме лагера се качихме да видим водопада отблизо, Аша взе и душ (още не е оздравяла, милата).

За момента времето беше на наша страна, нямаше бури, нямаше урагани, нямаше апокалипсис. След известно въртене в столовата, слушане на концерт, изнесен от едни баби от Банско се пренесохме отвън при огъня. Там пък се лепна един карловски досадник, твърде пиян и твърде противен. Върхът беше някъде около 1,30 след полунощ – виждам челник, Мария чува, че от челника се носи тресня – кой луд идва по това време… лудият приближи и се оказаха нашият боен другар Бард и Цвети. С тях бях на Козя стена месец по-рано. Луди хорааа, луди! Видял Барда как всеки втори статус във Фейсбук е „Отиваме на Ботев“, повъртял се и хванали рейса за Калофер. Откачалки 🙂

Малко след това си събрахме багажа и легнахме по палатките.

То е лесно да се легне, ама да се заспи… от съседната палатка чувах как някой Пешо сладко хърка вече, до мен Мария също заспа… на мен ми беше студено на главата (чувалчето ми не е „мумия“), увих се с якето, по едно време започна да ме боли и зъб… обезболяващи – таратанци, въртях, суках и съм заспала… за да се събудя от зловещо трополене по палатката. Баси, заваля… това палатче за 20лв от Кауфланд сигурно щеше да пропусне. Палатчето обаче удържа, вместо за 6,30 навих часовника за 7,30.. майната му, явно няма да се ходи до Ботев, пак заспах… Призори стадо коне решиха да пасат около палатките, нека, само че единия кон имаше звънче… не спря да дрънка това животно. Всички опити за сън приключиха когато Бобо се изкряска от тяхната палатка:

„Да го надрънча на майка ти, да го надрънча!“

Туризмът окончателно стана на тероризъм.

Станахме, пихме по кафе, гледахме облаците, които криеха пръскалото… какво да правим сега… да ходим ли към Ботев или не. Аз пих един упсарин, зъбът помина и отсекох „Айде!“ Малко след това лазехме на талази по Тарзановата пътека. За сефте минавах по нея, бях чувала за пропасти, урви и други хубости, но не видях нито една заради мъгела. По билото пак беше мъгливо, но на моменти Ботев се виждаше. Нямахме кой знае каква гледка, но качихме връо, пихме по чай и газ надолу да гоним влак. Моят зъб направо искаше да ме убие, мечтаех за зъболекар. Добре, че Бо имаше някакъв аналгин, а Петя нурофен.

На слизане ми умряха и батериите на фотото, та не е документирано. В 5 се бяхме свалили на Паниците, чичката с маршрутката ни взе, накупихме бири в Калофер и газ към гарата. Влакът беше пълен, помирисахме до вратите, после се разпростряхме да миришем в целия вагон. За капак в София трябваше да минем през Заимов, да изпратим един Калоян в една Германия. По-трупски май не се бяхме прибирали…


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *