Родопи 2010 – 4 част, Голям Беглик


Сутрин на Широка поляна. Събудихме се и още с изпълзяването от палатката зяпнахме – по повърхността на язовира се носеха изпарения, за сефте виждах такова нещо, ама и за сефте нощувах на брега на язовир.

Все още нямахме вода, затова прескочихме чая и кафето, нарамихме багажа и тръгнахме в най-общи линии на някъде. Работата беше там, че червената маркировка от картата почти сигурно не съществуваше, а пътят посочен ни от рибаря предния ден ни извеждаше на яз. Беглика – малкия. До един момент двете неща се движеха заедно и решихме да вървим натам, пък ако хванем отбивката, хванем, ако не – ще излезем на яз. Тошков чарк и от там към малкия Беглик. Третата опция беше – до с. Широка поляна и после по асфалта.

След малко обикаляне най-накрая стигнахме чешмата и седнахме да закусваме. Докато завираше водата за спагетите се появиха едни чичковци с Нива и аз се хванах да ги разпитвам. Нищо не знаеха за червена маркирова, но в общи линии повториха казаното от рибаря – или през Тошков чарк, или по асфалта. Докато се разправях с тях, самият рибар се появи, разбра, че търсим Големия, а не малкия Беглик, показах му картата, а той горкия се оплете съвсем. Твърдеше, че сме от другата страна на язовира и че няма как да сме минали през Дженевра. В общи линии:

– Сега сме тук
– Не, не сме тук, а тук
– Ама вие ако продължите ще минете пак през магазините
– Ама ние не сме минавали през магазините въобще
– Е как не сте минали, минали сте, обиколили сте целия язовир
– Не сме, идваме от Дженевра и сме минали само тая отсечка
– Не, не сте, идвате от тук – и сочи нещо…

Водата почти извря, като в крайна сметка не научихме нищо ново. Хапнахме и продължихме по пътя. Решихме, че ще ходим все пак до това циганско село Широка поляна, поне да купим едно-друго. В един момент пътят подозрително се отдалечи от язовира, но не се усетихме. Накрая срещнахме жена и момче от селото, които ни светнаха, че сме хванали пътя за Тошков чарк. Според тях нямаше да уцелим отбивката за Беглика. Върнахме се.

Сега наистина се наложи да обиколим половината язовир, като накрая един гъбар ни се посмя – колко близо сме били и как ако сме го били питали щял да ни упъти. Е, глупави ние. Стигнахме до селото, което според мен някога е било курортно селище, после изоставено и в последствие в него са се заселили циганите. Благодарение на тях около язовира има магазин, кръчмичка, фурна за хляб. Напазарувах едно-друго и хванахме асфалта. Трябваше да минем през Доспатския проход. Проход звучи зловещо.Дъвчейки горски ягоди в жегата въобще не усетих кога стигнахме до превала му. Още малко ходене надолу и бяхме на брега на Големия Беглик. Кеф!

на превала на прохода



Кеф, ама друг път, айде още 7-8 километра до стената и после още 1-2 докато намерим място за палатката. Тоя път бяхме в една хубава горичка, с една хубава гледка. Отново нямахме достатъчно вода, а най-близката чешма беше на майната си. Опитахме да намерим някакво ресторантче около язовира, но ни срязаха, че работело от 6 часа, беше някъде около 4 все още.

Повъртяхме се около палатката, хапнахме пак консерви и домати, а то взе че заваля. После спря, после затрещя, после пак валя, после пак спря. Накрая почна по-силно и откара близо 3 часа. В резултат шевовете на двайсетлевовата Кауфланд-ка пуснаха. Преди да заминем щях да купувам едно джиджаво Zajo, но половината пари отидоха за слънчеви очила и в крайна сметка тръгнахме с еднодневката, а забравихме да вземем поне някакъв найлон.

Почти по тъмно най-накрая позапря да вали. Събрахме лагера и отидохме да се спасяваме. Около Беглика поне сушина има колкото си искаш. Има функциониращи вили и два пъти повече изоставени. Намерихме си стайче с врата, райбер, прозорец и подозрението, че някой е гледал зайци вътре (поне се надявахме да са зайци, а не мишки). Ако имахме и вода, всичко щеше да е перфектно, само че нямахме. За капак нощните звуци малко ме стряскаха и оставих един челник да свети цяла нощ, за кураж.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *