Родопи 2010 – 5 част, Батак и Велинград


05.07.2010

Край, дойде последният родопски ден… Трябваше да се свалим до Батак (още 21км асфалт) и да спим в Туристическата спалня там, а на следващия ден да отидем във Велинград и да хванем теснолинейката за Добринище. Изпълзяхме от аварийното убежище и тръгнахме към стената на язовира, все още нямахме вода и не бяхме закусвали. Стигнахме чак до яз. Беглика (малкия) преди да намерим чешма. Вече така бяхме отработили момента със спагетите, че даже се пльоснахме да ги ядем почти на шосето. 

Сутрин на Голям Беглик


След закуската тръгнахме решени, че ще стопираме. Имахме вариант да издирим пътеката за х.Техеран някъде по-надолу и да спим около хижата, палатката обаче беше мокра и вече имахме нужда от баня.

яз. Беглика

Късметът ни се усмихна в лицето на бивш пилот от Рали Сливен и раздрънчаната му Лада. Свали ни до разклона за Батак и тръгна към Велинград. Предложи да ходим направо с него, нямало какво да търсим в Батак, ние обаче бяхме твърдо решени, че отиваме.

Слезнахме в градчето, намерихме мега яката туристическа спалня, която дефакто беше една възрожденска къща и зачакахме уж да дойдат да ни настанят. Да, ама не – били на Беглика, да се оправяме. По-късно ни предложиха да идем в станцията на община Перник някъде около Цигов Чарк, но ние вече чакахме автобуса за Велинград.

туристическата спалня, в която не можахме да спим…

Меко казано бяхме разочаровани. В Батак се оказа, че няма друго място където да се спи, освен един лъскав хотел в центъра. Били давали някакви хора някакви стаи, но никой не знаеше кои точно. Проверихме кога е автобуса и тръгнахме към църквата и музея. От църквата може тръпки да те побият, в най-лекия случай. И после някой ще ми обяснява, че нямало клане. Музеят пък ме впечатли с друго. Не знам дали има друг музей в родината (сигурно има), в който да не са навряли експонатите от партизанското движение да гният в мазата. И това ми хареса, не по политически причини, просто отричането на историята не води до нищо – ако запратиш една музейна сбирка в мазето, няма да скриеш тея години. По една или друга причина са се случили разни неща, няма значение кой крив и кой прав, хората са се биели за нещо, че даже и са вярвали в него.

Минахме през музея, качихме се на автобуса и газ към Велинград, бях помолила майка ми да намери хотелче в града. Тя даже беше запазила места. Като изключим географското разположение „на майната си“, хотелчето беше прилично. В цената влизаше даже и басейн и срещу 25лв разполагахме с баня, телевизор и истинско легло, не особено меко, но истинско.


Велинград, странно май нямам друга снимка от там…

Раницата, която ме измъчваше 5 дена (и три години преди това)… от нея вече висят и обувки. Ако знаеше, че след един ден ще я сменя, едва ли щеше да ме изтезава така…
 

Изкъпахме се, натъпкахме се като прасета в ресторанта на хотела, разходихме се и се пльоснахме да почиваме. Чак беше странна цялата цивилизация наоколо. На следващия ден се омазахме до ушите в пасти от съседната сладкарница и хукнахме да хващаме влака за Добринище. Отивахме в Пирин, пък аз щях да имам и рожден ден, това обаче ще е тема на друг разказ.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *