Anathema в Солун – отново!


Ненагледали се на Anathema, таковата. Сметнахме, че веднъж в годината е малко, та след Истанбул през май (първа част , втора част), да ги видим и в още веднъж в Солун наесен (Солун първи път). Те пък да вземат да обявят дата и за България след месец-два. Лошо няма.

Пътуването за Солун на 8ми Септември започна с един полунощен разговор. Звъни ми Боби и разправя “Аз да ти кажа, има стачка на гръцките железници и май няма да има влак, някакви автобуси щели да пуснат”. Това обаче е Боби, та не му се вързах много – много, пък и почти бях заспала. На сутринта все пак проверих новините – вярно било, тяхната верица. Занесохме се на гарата и скоро бяхме в Международният бърз влак до… Кулата. Дали ще има влак на следващия ден – никой не можеше да ни отговори. Мистерия пълна. Уж трябваше да го има, но можеш ли да се довериш на хора, които ти затварят границата с трактори?

Лодката, винаги си е там


Нашенски си Амстел, купен от Солун

Във влака успяхме да изиграем един тетрис с крайници и почти проспахме пътя до Кулата. Там ни свалиха, качиха ни на един лъскав автобус, шофьорът се замота два пъти, търсейки околните гари и отпрашихме към Солун. Кой спал – спал, който не е – ами да е. В Солун продължаваха да си копаят метрото, което за две години имаше завиден напредък от около километър в посока ЖП гарата. С други думи – и те не са се пресилили да го строят.

Дотътрихме се в жегите до Бялата кула, опънахме катуна на тревичката и тръгнахме по задачки. Задача 1 – да намерим музикален магазин, от който половнката да си купи 1 (ЕДНО) перце. Задача 2 – да намерим супермаркет за храна. Задача 3 – евентуално и гироси разни да намерим. След известно лутане и опити да се сетя “Аееее… аз тук съм минавала, имаше музикален магазин…” успяхме да го намерим. Взехме перцето и даже ни упътиха към Карфур та купихме храна и бира “Mythos” (оказа се някаква помия). Точно пред супермаркета едната ми обувка реши, че ще остава в Солун за вечни времена. Спешно се наложи да се оборудвам с някакви джапанки за 3 евро, с които да изкарам после и концерта – каръшка работа.


тцъ…

Последва лежане, мръхтене и мързеливи разходки около брега. Отново не успяхме да влезем в Бялата кула, работела до 3… мързелив народ.

Към 8 вече бяхме на позиция за автобусите до Principal Club. Като се стоварихме там се оказа, че Джейми Кавана и Лес продавали на щанда с мърч… в резултат много скоростно се до-Анатемосахме всичките. Даже ни пуснаха мухата за концерт у нас през Ноември (което се и потвърди миналата седмица).

Наснимахме се с Джейми и влезнахме вътре, всички без половинката, който горкия трябваше да ни изчака пред клуба. Оказа се, че и той не е бил за оплакване. Някъде към втората част на сета на Анатема го намерих вътре. Заговорил го някой от техниците и го вкарал…

Та, вътре – жега, задух, вентилация – почти никаква. Гърците може и да са свикнали, ама ние не сме. На подгряващите щях да припадна. Те пък бяха някакво странно дуум нещо – Universe217. Не съм кой знае колко впечатлена.

И после – Anathema! Този път нямаше Deep за начало, започнаха с Thin Air и откараха почти целия нов албум. И Summer Night Horizon, която на живо звучи още по-яко! Бяха прекрасни, страхотни. Нищо, че този път заложиха предимно на по-бавните и спокойни песни. На бързите пияна нашенска агитка спретваше такова пого (точно така, бесно пого на Anathema), че се чудех как да избягам – гушнала апарата и по джапанки.

А финалът – Kashmir на Zeppelin… без думи.

След концерта си прибрахме багажите от една от нашенските коли и едвам се навряхме в предпоследния автобус. Отново се разпльокахме пред Бялата кула и зачакахме да стане някакво по-прилично време и да ходим към гарата. Разходка, бърза дрямка и ги подкарах.

На гарата таблата не работеха, никой не знаеше дали влакът ще го има. Никой не можеше да ми обясни на кой коловоз е. Знаехме, че трябва да е на първи, но все пак. Най-накрая един японец с билет в ръка и английски в главата ми отговори на въпросите. Влак има и ще е на първи коловоз. Заехме си купето и заспахме, почти до София. Само на границата малко се втрещиха от тетриса.

След няма и 2 седмици пак съм там, на Shadow Gallery. Ще гледам тоя път да се кача на глупавата кула, и до крепостта да ида.


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *