Както неведнъж съм казвала – има нещо, което упорито ме тегли в тая част на Балкана (и което ще бъде доказано с още по-пълна сила през идните няколко дни и месеци).
По някое си време в началото на ноември едно лице, наречено Илия, ми драсна в скайп с предложение за тридневен преход около Орлово гнездо и Козя стена. Той Илия постоянно ми праща някакви оферти за ходения, в които аз все не успявам да се включа. Тоя път обаче си тропнах мислено с краче и реших да прекъсна черната безпланинска серия. Взех отпуска за петъка и в 8,20 бях на гара Подуене с една Мишка.
След като за една бройка щяхме да хванем грешен влак, все пак се качихме на правилния и намерихме двамата другари. Шеги и закачки до Кърнаре, влакът спря насред прелеза, скочихме и тръгнахме към Балкана.
Жегата беше убийствена, а аз влачех термос с чай (винаги ще си бъда руса в междуушието). Заекът беше претъпкан, якето стърчеше отвън, а водата – кът. Пътеката от Кърнаре към Орлово гнездо е типичен душевадник. Двамата младежи отпрашиха, а ние с Мишката като едни истински кифли пуфтяхме отзад. По едно време съвсем ги губехме от поглед.
Целите в пот се добрахме до билото и последва поредното моткане, защото Купена ми хвана погледа. Снимай! Обсъдихме как зимата ще си направим едно самоубийствено преходче по него и се добрахме до заслона.
Както вече съм казвала (ЦЪК) – Орлово гнездо е едно прекрасно местенце с един разкошен котарак. Обаче си има и един огромен минус – достъпно е за коли и вечерта понесохме всички последствия от това. Имаше тюлени с пищови, запасани върху анцузите, които надуха чалга, пък ние кротичко се мъчехме да слушаме упадъчна музика. В резултат – дезертирахме в стаята. Ефектът от бягството беше, че почти разгадахме тайните на Полярната звезда, ама почти..
На сутринта кой с главоболие, кой се чудел посред нощ защо не е пиян, събрахме багажа и тръгнахме към Козя стена. Преходчето там е лесно, върви се само по билото, като при желание може да се качат няколко върха. Времето беше едно перфектно такова, уж ноември, а вървяхме по тениски, правейки планове за сняг.
Към Вежен и Юмрука
усойничка на пътя
Беклемето
Купен!
Билото към Козя стена
Козя стена
След като пресякохме шосето на Беклемето решихме да минем по зимната пътека и да качим вр. Козя стена. От цялото ми въртене в оня край, така и не бях качвала върха. На х. Козя стена бяхме още в 14,30… отдадохме се на мръхтеж и плюскане. По-късно към нас се присъединиха още четирима, а и хижата се понапълни (никога не бях виждала толкова много хора на Козя стена). Откарахме до ранни доби, отново обсъждайки звездно-извънземната тематика и злите хипопотами.
между Ехо и Козя стена
Ида!
Изведнъж вече беше станало неделя и трябваше да си ходим. След като бях сефтосала вече един връх тоя уикенд – реши се, че трябва да поправя още една грандиозна грешка и да кача и Юмрука. Колкото и да е безумно – не се бях качвала на него, а пътеките около Ехо сме ги тъпкали толкова пъти. За към 2 часа стигнахме до Ехо, аз си потвърдих резервацията за следващата седмица (казах, че оня район не може да се отърве от мен, нали), пихме по кафе и газ по въжето.
После тръгнахме към Розино, а аз се зарекох повече да не слизам от Юмрука в тая посока (естествено седмица по-късно отново слезнах от там). Дългата поляна, Шамака и.. Розино… ОТНОВО! Време е да ми дадат почетно гражданство. Яката кръчма не бачкаше, навзимахме бири, мезета и еклери и се плеснахме на гарата, точно преди да умрем от студ влакът пристигна.
А на него някой беше нарисувал Амбарица и Купена:
