отново Ехо (13-14.11.2010)


СъдбЪ! Тамън слезнах от Юмрука и пак хукнах натам. Колкото и да го обичам оня край от двете страни на Беклемето – почна да ми писва вече. За капак утре пак ще яхна влака за Кърнаре.

Та така, датата е 13 ноември, събота. С Жоро нервно потропвахме по тъмни доби на една спирка. Чакахме форда на Пешка да ни вземе и да ни закара до Централна Гара. Фордът естествено закъсня, влакът все пак го хванахме. За пореден път Рус Пеш обаче го изпусна и ни настигна със следващия. Това обаче си е част от цялата организация. Ако Рус Пеш някой ден успее да хване влака, ще трябва да се обяви код червено за природни катаклизми (много известни станаха тия кодове в последно време). Дори и без него, пак бяхме 15 маймуни.

Клисура. Тръгнахме по някакъв черен път, който аз не познавах, ако не друго поне беше маркиран. Въпреки цялото ми тропане с краче да минем по кратката душевадна пътека, продължихме по пътя. По-дълго, ама по-полегато.

Времето продължаваше да е абсолютно ненормално за средата на ноември. Не беше толкова топло, колкото предната седмица, но пак си ходехме по къс ръкав. По същото време миналата година пак бяхме на Ехо, само че в мъгла и сняг, както Пеш го синтезира:

„Аз от миналогодишното ходене си спомням, че в началото се влиза в една мъгла, после се влиза в една киша и изведнъж хижа, която видях само отвътре де.“

С шеги, закачки и заплахи издрапахме до Розинската мандра. Там някъде загубихме двама, които седнаха да играят шах под един бук, но пък Пеш ни настигна. За всеобщ ужас не носеше нито зелка, нито тиква. Аз пък съвсем си бастисах очилата и се наложи кърпене с лейкопласт.

Заради изчакването на последните бяхме доста позакъснели. Домързя ме да качвам върха и подсякох набърже. На входа на хижата се сблъсках със zezo :). Те се бяха качили от Рибарица, ето и неговия разказ. Навън вече ставаше студено и тъмно, а последните ги нямаше. Оказа се, че без да искат някои качили Юмрука, усетили са се чак на слизане по въжето.

Вечерта бяхме даже повече от кротки, поне повечето от нас. Двама решиха даже, че ще спят на палатка, искаха да възпроизведат ето тая история. Не им се удаде. Вятърът беше нищо работа.

Неделя сутрин, в 8,30 се качих на Кавладан да поговоря малко по телефона, после народа се поразбуди и тръгнахме надолу. Или нагоре, кой както го влече, шестима все пак се качихме на върха. Тоя път слизането не ми се видя толкова отвратително, но може би има значение и това, че предната вечер си легнах в 12 и спах като пън.

знам си аз, че там има извънземна активност


х. Козя стена

Дългата поляна, Шамака… Розино! Още не са ме направили почетен селянин… Изкупихме бирата в едното селско магазинче и се завлякохме на гарата.

Следва Орлово гнездо… няма отърване.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *