Мокро декемврийско Скопие 2010 (4-5.12)


Бяхме се засилили за Таксират 12 в Скопие. Таксират е един голям фестивал, където в последната вечер се омешват групи от всякакви стилове. Ние, като едни не особено далновидни фенове, решихме, че ще ходим за гига на Paradise Lost, нищо че щеше да е по-малко от час.

Бях запазила спането още преди месеци, с пускането на билетите в Тикетстрийм веднага купих 4, седмица по-рано взехме и билети за автобуса there and back again. Организацията беше пушка. До момента, в който стана ясно, че Англия е затрупана до ушите и Paradise няма да излетят. Мамка му, ние тук шамански танци за сняг изпълнявахме вече, той да вземе да вали в Англия и да им затвори летищата…

Почесахме се тук-таме и решихме, че все пак ще идем в Скопие, колко му е. Яхнахме автобуса и няколко часа преди бедственото положение в родината бяхме вече в македонско. Там също валеше. В Скопие също валеше. На второто изгубване, мокри и псуващи се добрахме на сухо в хостела. Сити Хостел Скопие – готино местенце, препоръчвам. По време на Таксират се пука от шевовете от българи.

Поизсушихме се и тръгнахме да търсим манджа и залата. Другарчетата ни щяха да ходят все пак на феста, а ние с половинката само да си сменим чаршафите от Тикетстрийм с истински билети, според организаторите ще важат за концерт на Paradise на 21 март. Това тепърва предстои да се види дали ще се окаже вярно.

Наплюскахме се с плескавици в един ресторант, препоръчан от Боби от хостела. Беше нещо средно между лъскаво заведение и селски хоремаг. Цените – като у нас. После тръгнахме да дирим залата. Намерихме я лесно, но пък бая се озорихме докато открием главен вход. Въртяхме се като изпаднали германци около нея, докато накрая питахме един къде се сменят билетите. После пак се въртяхме, докато излезем… абе организация та дрънка. Сменихме ги и тръгнахме към центъра. Другарчетата щяха да търсят топло заведение, пък ние  да се помотаме в студа и да се приберем.

ЖП и автогарата


Метрополис Арена


Камен мост по тъмно

Вечерта я прекарахме на топло, като половинката направи няколко неуспешни опита да ме учи да играя табла. На сутринта разбрахме за наводненията в България, бедствените положения и събореният Е79.

В неделя времето беше по-усмихнато, отново тръгнахме към центъра, зяпайки стауите на всеки ъгъл и мегаломанското строителство. Последното вече се е разпростряло и по Скопско Кале, яко се достроява. Преди две години крепостта имаше прилично-автентичен вид. Сега е много яка осветена нощем, но денем е като декор за филм. По пътя към стария град половинката беше буквално сграбчен от един мургав лъскач на обувки, който бая го оскуба после за удоволствието.

Блокът на премиера… основна забележителност, както се оказа


CREEPY!


Това ми е любимата статуя от всичките стотина по улиците


разкопките – направо с багера


Лъвов мост

След като се помотахме направихме неуспешен опит да намерим една пицария и хапнахме пак в полу-лъскавия ресторант. После се метнахме на рейса и малко преди полунощ кацнахме на родна земя.


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *