Райходка


Ей така на майтап… „Що не идем някъде уикенда“… къде, къде – на разходка. Къде да идем на разходка – ми на Рай. То всъщност това стана ясно някъде към 22ч в петък. Трябваше да намеря още един човек. Рус Пеш се нави, но на следващия ден обяви, че си е изгубил телефона и се отказва. Вече дори не е нужно да стига до Рай, за да загуби нещо. Май само мисълта за тая хижа му е достатъчна. Така тръгнахме само четирима от София и то чак към 12,30. По едно време ми звъни телефона – Пеш… намерил го, бил му в стаята през цялото време… щях да го убия.

След спиране за пътни бири в Пирдоп (или Златица, там някъде) се добрахме до Калофер и Паниците. Паркирахме и тръгнахме по гадния баир в началото. Е, гаден е, но не чак толкова в крайна сметка. На арката реших да снимам и видях, че съм си забравила картата на фотото.. Мамка му! Добре, че Алекс ми услужи с неговата. Как може да съм толкова смотана… Най-накрая виждах Ботев отблизо без облаци и мъгли… обаче ми беше ясно, че няма да го стигна тоя път.

Почти без спиране стигнахме до хижата точно на мръкване. Предполагах, че ще има хора, но не и чак толкова. Поредното туристическо дружество от незнам си къде. Вечерта беше иху-аху, песни и танци на народите.

В неделята се помотахме доволно на слънцето пред хижата, а после тръгнахме да се сваляме към Карлово. Разложението беше толкова пълно, че даже и не помислих да ходя към водопада. Абсолютната лежерна Рай-ходка…


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *