Румъния и Карпатите, II част


към планините, колко километра са 10 километра асфалт, работническо дело и леща…

В края на първа част се намирахме на разклона за Бъля и тръгвахме към Картишоара, където да дебнем някакъв превоз. Географските ни познания вече бяха станали малко по-обширни от езиковите и знаехме, че:
до езерото Бъля са към 34км;
пътят след Бъля на юг от планините е затворен;
Картишоара е последното село и до него има 4км;
преди езерото Бъля има някакво нещо, което се казва Бъля Каскада;
до Каскадата са към 16-17 км от Картишоара.

Въоръжени с такива безценни знания се заклатихме под тежките раници към селото. За тея 4 километра минаха сума ти древни Дачии, но нито една не ни взе… в резултат картишоарците влезнаха в черния списък на неуслужливите хора.

разклонът за Бъля

Картишоара е симпатично селце, което се намира в началото на пътя за Бъля, ако човек идва от север. В селото траверсирахме гробищата и се запътихме към местния хоремаг. Там в магазина най-наочаквано се оказа, че сме останали почти без пукната лея.. руса патка, такава! В крайна сметка се сдобихме с хляб и една биричка, намерихме туристическия инфо център, помещаващ се в местния музей, но ударихме греда – не работеше, а съдейки по катинара на вратата – явно нямаше да заработи преди пролетта. Направихме последен отчаян опит да намерим банкомат и някаква информация за планината в един хотелски комплекс в края на селото, но и там нямаше никого, освен едно нахално куче. Накрая се паркирахме на някаква ливадка поне да хапнем. Докато довършвахме спагетите близо до нас спря поредната трошка и Павката отиде да провери какво искат, то беше ясно – явно предлагаха да ни закарат до горе, но ни беше любопитна цената. Не знам как точно е протекъл разговора, но резултатът беше 100 леи (около 50 лева), ха ентусиасти!

музеят в Картишоара

След като хапнахме се позиционирахме на табелата в края на селото и зачакахме… не знам колко време мина в чакане и проклятия по неспиращите, но вече обмисляхме перспективата да спим в близките бали слама. Тогава един чичко спря, не говореше английски, но някак все пак се разбрахме, че отивал 5 км по-нагоре. Еми.. 5 да са, кой ти ги дава. Като минахме въпросните чинче километри се оказа, че има вилно селище. От там нагоре трябваше да се оправяме сами, според масовото мнение нито на Бъля лак, нито на Бъля каскада работело нещо, та не разчитахме много-много на коли по пътя.

изхода на Картишоара

пореден километър пеш…

Естествено, оказа се че не е точно така, поне 3-4 коли ни подминаха, а надолу слизаха повече. Обаче никой не се трогваше от две шушумиги с раници. Явно я караха на принципа – щом са тръгнали към планините, явно си се кефят да вървят пеш. Ние обаче вече леко изнемогвахме, раниците тежаха зверски, бяхме огладнели, бяхме изморени, всеки следващ километър асфалт се гавреше жестоко с ходилата. Следяхме километричните камъни като някакъв спасителна сламка… 11-9-8-7-6-5… от доста време бяхме на челници (всъщност само аз) когато накрая километърът стана само един и се появи пикап с двама работници. Първо не спряха, после се върнаха и ни качиха. Отиваха направо на езерото, десетте километра трамбоване по асфалт все пак бяха овъзмездени. Рано или късно нещата се случват така както трябва, важното е да не се отчайва човек при временна трудност, защото в следващият момент ще бъде напълно реванширан. Позитивизъм му е майката и вяра, че хубавото те чака някъде там, след завоя.

Още се прокрадва в главата ми румънската чалга (някои неща не се влияят от географията, повсеместни са), която дрънчеше, докато се лашкахме в каросерията на пикапчето. Стовариха ни пред една от хижите и ни поканиха вътре. Нашите намерения бяха да не плащаме за нощувка, но бяхме достатъчно изморени, че да се вмъкнем след тях без много да му мислим. Хижо-хотелчето (казваше се Cabana Balea Lac, после разбрах, че cabana било хижа) беше в ремонт, намериха един почти говорещ английски, който след сума ти мрънкания и обяснения каза, че може да се плаща с карта и предложи да ни вземе 15 (ПЕТНАДЕСЕТ) леи и да ни дадат стая, отстъпката беше, защото нямало вода и нищо за ядене при тях. Стаята ни за 15 леи (7 български лева) беше съвсем нормална хотелска стая, даже по едно време и вода се появи. Размазахме се горе, сготвихме си една леща и се наспахме както си трябва, на сутринта май не ни се тръгваше много, обаче ни чакаха планините…

Чак като изпълзяхме от хижата видяхме къде сме попаднали – Balea Lacul (езеро Бъля), съвсем в сърцето на Фагарашките планини:

Balea Lacul

следва…


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *