Беглика… не-чак-толкоз free…


Никой не искаше да дойде с мен на Беглика… и обяснимо, моята си банда нехранимайковци бяха в Долец (Поповско) на ежегодния фестивал на въргалянето в пепел и касите бира, други негодници ръшкаха наши и чужди чукари, а трети изведоха като довод ненормално високата цена на билета.

Последното беше доста силен аргумент – в дните преди феста тридневен билет беше 55 кинта, аз обаче така си го бях навила на пръста, че нищо не можеше да ме откаже. Успях да си уредя и по-евтин билет даже. Накрая се договорих и за транспорт, така че в петък след работа с Танчето Гергова (която се оказа земляк от Роман), приятеля й и полуадашката Лусина хванахме към Родопа.

Пътуването беше един път, особено когато се загубихме над Батак и последва once in a lifetime момента, в който четиримата се бяхме наредили в колонка и дружно се освобождавахме от известен брой бири.

Колата паркирахме по тъмно, много тъмно. Докато се доберем до феста /който идея си нямахме къде е всъщност/ стана почти полунощ, после докато успеем да опънем и палатките в първата попаднала ни гора мина още някакво време, та вътре се появих чак след полунощ. Е.. първият ден го писах “бегал”…

Родопско утро

На следващият разбрах, че съм забравила картата памет за фотото и ще снимам с резолюция по-лоша от тая на телефона. Закусихме с Таня на тревата и после дружно отидохме на пазар в Широка поляна. На връщане засякох Калин и дружина, което предначерта и следобеда… разплох, размаз и въргал.. като периодично Калински ми доставяше някакви манджи, явно беше решил, че ще умра от глад някой ден и трябва да ме нахрани като за идващата зима. Това беше и основната причина да върна 2/3 от провизиите, които мъкнех.

отиваме към Широка поляна, Велин е адски изненадан от майсторското си паркиране предишната нощ

Калин се радва на живота 🙂

Вечерта пък стана толкова студено, че народа започна да се разотива още преди унгарците от Fokatelep да излязат на сцената. Докато ги чакахме от нея ни изтезаваха Sound Scooter, а аз правех тегели между сцената, поя и близките 2-3 огъня, в опити да избегна хипотермията. Планинската школовка обаче си каза думата и все пак имах доста по-жизнен вид от мнозинството. Унгарците обаче бяха много добри, могат да потвърдят всички, които ги изчакаха.

Последния ден следваше програмата от предния – утро, закуска и кафе на тревата, малко йога /нема да казвам каква беше мускулната треска после/, обход на няколко работилнички и доооста въртене на пой 🙂

Канчето е задълже 🙂
“закуска на тревата”
получих критики, че ме нямало по снимките – ей ме на!

Толкоз от Беглика, бих ходила всяка година, ако имаше кой да ми плаща билета… шегувахме се, че даваш една прилична сума, за да ти се отдаде възможност да харчиш още пари вътре на поляната. От друга страна обаче положителните емоции от цялото нещо и срещата с адски много усмихнати хора ми инжектираха силна доза оптимизъм.. имах нужда по онова време 🙂

И да отправя една критика – аре без скара другия път! Не може ли поне едно мероприятие да мине без вездесъщите скари, аз съм си месоядно, ама тия кюфтета и кебапчета са толкова повсеместни, че вече ми се гади от тях, честно… пък и далеч не само на мен.


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *