Nepal… пета част – до Thame (3800)


12.10.2014

Обърнахме гръб на Еверест и тръгнахме към Thame / Таме. Пътеката си беше нормалното непалско равно, с един по-голям баир към края преди селото. Небето се покриваше с пелена от високи облаци, които леко ме смутиха. Последния път когато видях такова нещо в планина, после небето се продъни. Опитах да питам водачите какво мислят по въпроса, те само изсумтяха “not good, not good”, хем бях доволна от метеорологичните ми способности, хем никак не ме радваше идеята да вървя в дъжд.

Thamo или някъде около него

Излизайки от Намче и хващайки пътеката за Таме се бяхме откъснали от тълпите и през повечето време бяхме сами. Даже кервани почти не срещахме, теренът беше доста по-различен от представите ми, хем се качвахме на по-високо, хем бяхме в долина от която нямаше никакви гледки, освен към Тамсерку и Кантега зад гърбовете ни. От време на време се подаваше внушителна бяла стена, момчетата твърдяха, че било Thame peak, сигурно така си го наричат по между си. Аз такъв връх не открих из нета, но това нищо не значи. Повечето места имаха поне по две имена (Dragnag – Tangna, Dughla – Tukla, Lungdeng – Lumde…), в картите също беше малка каша, а водачите не винаги знаеха всички имена. До последно Гопал не ми отговаряше когато го питах за Дугла, но споменех ли Тукла – веднага схващаше. Как намираше разлика между звученето на двете – не знам. Надморската височина също беше нещо абстрактно – в едно и също село две съседни лоджии можеше да се намират на поне 100м една от друга по вертикала, според настроението и идеята на собственика.

градинки
отзад е т.нар Thame Peak – внушително беше! Реката е Боте Коси (Bhote Koshi)

 

 

Кантега, Тамсерку и… не съм си научила урока…

Thame се оказа може би най-страхотно разположеното село от целия трек. Без да омаловажавам другото ми любимо – Лобуче или гледките от Пангбоче, но в Thame се влюбих. Селото е родно място на Aпа Шерпа, изкачил Еверест 21 пъти. В съседното Горно Таме (Thameteng), пък е живял Тензинг Норгай като дете.

Thame

Повъртяхме се пред лоджията докато ни дойде багажа, хапнахме отвън, дори си изнесохме сами чиниите под ужасените погледи на Гопал и колегата му. Така и не запомнихме името на това момче – мисля, че беше Наил/Ниил, или поне това беше съкращение от цялото му име. Гопето имаше ужасно произношение и дори и да знаеше какво иска да каже – пак не го разбирахме добре. Няколко пъти го питахме как се казва втория водач, той изпелтечваше нещо като “Найтил”, ние подвиквахме по младежа, но той не ни отразяваше… решихме, че Гопето се е изгаврил и крещим “ей, задник”, примерно. Способен изглеждаше на нещо такова.

Разходихме се из селцето и попаднахме в двора на училището, където местните хлапета заедно с един задъхан бледолик, играеха футбол. Колко му е – около теб някакви си там седемхилядници, а ти си риташ преспокойно. Поля не се сдържа и се пусна да порита малко на 3800.

1:0 за Враца, Поля вкарва гол!
Тамсерку наднича да не изпусне мача

После ни прожектираха залез, въбще залезите бяха нещо, което не е лесно да се хване – облаците идват към 14-15 часа и си тръгват след като слънцето вече се е скрило, трябва постоянно надничане през прозореца и проверка на облачната покривка. В конкретния ден дъжд все пак не валя, а и облаците учтиво се поразместиха точно на време.

Вечерта в лоджията щях да припадна – столовата беше препълнена, печката набумтяна до край и нямаше останало нищо за дишане. Изпотих се няколко пъти, зави ми се свят и преди да се строполя изхвърчах към студената стая на горния етаж. Там се поосвестих, но пък ме хвана параноята, че височината не прощава и до сутринта ще съм развила няколко вида отоци. Седях в леглото и гледах диамокса – да пия, или да не пия. На 3800… Диамокс… за всеки случай глътнах няколко аспирина, изпих половин-един литър вода, а преди да легна се прежалих и за диамокса. Ако ще се мре – поне да знам, че съм опитала да се спася. После съм заспала безпаметно, но като се събудих цялото ми лице, ръцете и половин крак бяха изтръпнали. На всичкото отгоре се налагаше и да си сложа лещите, които бях сглупила да сваля предната вечер. Как се слагат лещи на изтръпнали очи с изтръпнали ръце не е за разправяне, важното е че някак успях. После като се замислих ми проблесна, че изтръпналите крайници и въобще периферия си имат съвсем простичко обяснение, но в първия момент бях искрено шашната от това нововъедение. Можеше да нямам главоболия, да не се задъхвам кой знае колко и да нямам проблеми със съня, но си имах изтръпване. След като на още две мацки им се случи същото, установихме пряката връзка между изтръпналата муцуна и женските неразположения. Забравих да спомена, че предишната сутрин в Намче се бях сдобила с подута буза, като от зъбобол, но без болящ зъб, а на Ефка й се бяха подули ръцете – неведоми са пътищата височинни. Бузата спадна за няколко часа, но пък се появи това. Еми странно беше, но по никакъв начин не ми пречеше да ходя – тръгнахме към Lugndeng…

следва…


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *