24-26.10
последен поглед към Богинята Майка |
Вечерта във Факдинг беше знаменателна – празнуваше се втория ден от Тихар. Подвижната дискотека се появи в двора, чужденците си стояхме кротко вътре, докато отвън местните танцуваха до спукване. Пусто любопитство – не се стърпях и излезнах отвън, задно с Поля, Ефка и една италианка. Веднага ни наобиколиха и ни подкараха да танцуваме, веселичко беше, Гопал и Наил се търкаляха от смях. Едно петгодишно девойче се лепна за мен и не ме остави, чак трябваше да се крия накрая от нея. Вечерта приключи когато дискотеката влезе в столовата да събере “данък танци”.
Рано-рано пристигнахме в Лукла, обиколихме кафенетата и магазините, позяпахме самолетите, дадохме бакшишите на носачите, погледахме как вали град, позачудихме се дали ще успеем да излетим на сутринта и прекарахме дълъг следобед в столовата до следващата дискотека. Докато мръхтяхме следобеда решихме да опитаме чанг, това се оказа есенцията на цялата гняс, през която бяхме минали. Чанг е слабоалкохолна напитка, нещо от сорта на бирата, прави се от просо, ечемик или ориз. На вкус няма нищо общо с бира, смърди на крака, якове и запалени якски лайна. Вкусът му е като на прокиснало бяло вино и ферментирали чорапи. Отвратително, но си изпих цялата чаша, все пак вонеше на две-три седмици трек в Хималаите.
Нощувахме в лоджията зад летището – Sherpa Lodge Coffee Shop |
с носачите и Гопал |
ленатата за багаж на вътрешния терминал |