Людмил Янков

В памет на Людмил Янков


“Отчаяно се движим нагоре. А всъщност висим над дните и нощите от миналото си. Блестящи въжета бавно тънеят като сребърни нишки в кошмарните сънища… Опалови звездни следи свързват изгорелите сенки към бъдещето на човеците. По тези хилядолетни пътеки никой не е прескочил, дори и само един ден – бил той и най-черният, и няй-ненужният ден на света.

Живеем и се движим нагоре. Често само в мигове и рядко до самата смърт. Докосваме болката на планината. Допир тъжен, понякога взривен, отдавна събудил в душите ни яростни истини. Живеем от планината, дишаме от частиците твърдост, които тя ни дава с водите и въздуха си…

Движим се бавно нагоре. Не превземаме нищо, не покоряваме никого – просто живеем в борба за съдбата си… Движим се опасно нагоре. Понякога, нерядко, падаме. От метър или от десет хиляди метра. И в последния миг бързащият живот великодушно ни подарява време за размисъл.

Движим се щастливи нагоре. А умираме, падайки трескаво в купища облаци.

Движим се, живеем и политаме разпокъсани. Най-добрите умират… В долините пропадат и най-пълните с вяра мечтатели… В ледовете замръзват най-горещи очи и сърца.

Движим се вечно нагоре. Оставяме след нас само разкъсващи спомени за една може би ненужна смърт вместо мост, гора или път… Никой не живее напразно на тази земя…”

На 17.04.1988 на връх Камилата в Рила загиват Людмил Янков, “алпинистът с нежно сърце” и Стоян Наков.

Людмил Янков е роден на 11.08.1953 в Перник, завършва ВЛТИ в София (1978) и се установява в Кюстендил.

През 1982 г. изкачва северната стена на връх Матерхорн, а през 1983 – вр. Айгер. Покорява вр. Гросглокнер – 2 пъти по тура “Палавичини” в Австрийските Алпи, както и стени в Доломитите, връх Чивета (1980) – по тура “Филип флам”, връх Чима Овест, връх Чима Пиколисима – по туровете на Касин, връх Мармолада, връх Елбрус (1980, 1982 и 1983) в Кавказ, откъдето прави първото спускане на българин със ски, в Памир (1982) – върховете Ленин, Комунизъм и Корженевска.

Участва в експедициите “Лхотце 81” и “Еверест 84”, при последната от които с невероятна скорост се изкачва от 7170 м до кота 8500 м, преодолявайки 1330 метра денивелация на “един дъх”, за да окаже помощ на Христо Проданов.

вр. Камилата (2621м)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *