25.05.1955 – Първото изкачване на Кангчендзьонга 8586m


Кангчендзьонга (или Канченджунга, Кинчинджунга, Канченджанга) е третият по височина връх на Земята (след Еверест и К2). Намира се в планината Хималаи, на границата между Сиким, Индия и Непал и е най-източно разположеният осемхилядник.

В превод името „Кангчендзьонга“ означава „Петте съкровищници на великия сняг“.
Тибетските думи са „Kang“ сняг, „chen“ голям, „dzö“ съкровище, „nga“ пет.
Представлява планински масив, който се състои от пет върха, най-високият от които достига височина от 8 586 m над морското равнище а общо четири от петте са с височина над 8 000 m: Южна Кангчендзьонга – 8 491 m. Средна Кангчендзьонга – 8 478 m и връх Ялунг Канг – 8 505 m. Петият връх – връх Кангбачен, се намира в западния край на масива и е висок 7 902 m.

Кангчендзьонга е свещен за жителите на Сиким и съществува неофициално правило изкачващите го алпинисти да не стъпват на самия върхов купол. Първото изкачване е осъществено на 25 май 1955 г. от британската алпийска свръзка Джордж Бенд и Джо Браун. В Непал съществува легенда, че Кангчендзьонга се обитава от богиня, която не позволява на жени да се изкачат на върха. Единствената жена, изкачила върха, е британката Джинет Харисън, която половин година по-късно загива при опит за изкачване на Дхаулагири.

 

За България за пръв път е изкачен от българския алпинист и зоолог от Националния природонаучен музей Боян Петров на 20 май 2014 г. от южния базов лагер.

Преди това са правени неуспешни опити, като през 1994 г. под него загива българската алпинистка Йорданка Димитрова.

Ето и какво представлява маршрута, по който той достига най-високия от петте:

Базов лагер: 5500m
Лагер 1: 6250m
Лагер 2: 7000m
Лагер 3: 7350m
Денивелация от БЛ до върха: 3086m
Денивелация от Л3 до върха: 1236 m

Разказ на Боян Петров от по време на изкачването: “Над 8400м неусетно започнах да халюцинирам. Мозъкът ми страдаше от кислороден глад и започнах да чувам мъжки глад някъде пред мен. „Не си далече! Давай напред! Сега!…“. Спрях да почина и след около двайсетина минути мозъкът ми се захрани с кислород и гласът изчезна. Продължих изкачването, след окоо един час стигнах до билото и видях върха- беше само на 50 метра вляво от мен. Крачка по крачка, бавно извървях последните метри. Видях молитвените флагчета и останах на два метра под тях. Уважих традицията и не се качих на най-високата точка на този свещен за местните хора връх.”

Боян Петров на Кангчендзьонга (8586m) 20.05.2014, © Боян Петров

Източник; 8000ers.com , wikipedia.org , архив на summitsweb , boyanpetrov.com


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *