Иняки Очоа Де Олса (29.05.1967-23.05.2008)


На 23 май 2008 при изкачване по южната стена и източния гребен на Анапурна (8091 м) в Непалските Хималаи се случва нещастие. В беда попадa испанският алпинист от баски произход Иняки Очоа де Олса – една от най-известните и ярки фигури в световния височинен алпинизъм, с изкачени тогава 13 от общо всички 14- осемхилядници без допълнителен кислород.

Очоа не вярва в използването на кислород за изкачване на планини, като твърди, че “ако използвате кислород, не сте алпинист, а вие сте по-скоро астронавт или водолаз.”

Иняки на фона на южната стена на Анапурна

Иняки Очоа де Олса е роден в Памплона (Испания). Изкачва първия си осемхилядник Кангчендзьонга (8586 м) едва на 22 г. Участник е в над 30 хималайски експедиции. През 2006 , Иняки стига до Шиша Пангма Главен връх (8027м.) за по-малко от 15 часа и е признат от сайта ExplorersWeb за “Алпинист на годината”.

Преди финалната атака на Анапурна Иняки позвънил на близките си и казал, че чувства умора. По неизвестна за него причина му мръзнат пръстите на ръцете и че вероятно има някакви проблеми с кръвообращението. Но той преценява, че положението не е чак толкова лошо, че да се откаже от опита си за изкачване и да се върне… Той е заедно с партньора си от Румъния Хория Колибасану.

Поради лошото време на върха и проблемите, които Иняки има, двамата решават да предприемат слизане, при което се разбира, че Очоа има измръзвания на ръцете и симптоми на височинна болест. Така развилата се ситуация прави слизането в по-долен лагер невъзможно.

По същото време, швейцарците Ули Щек и Симон Антаматен са прекратили изкачването си по южната стена на Анапурна на 6900 м и със изключително рискован траверс през отвесите на стената се опитват да стигнат до палатката на Иняки.

Иняки прекарва в безсъзнание три и половина дни в палатка на 7400 м. Шансовете да оцелее са били нищожни. Спускането е било технически много сложно. Но през всичките дни, до него са се опитвали да стигнат Денис Урубко и Дон Бауи. Малко след тях и руснакът Алексей Болотов.

На 23.05 Ули Щек съобщава, че Иняки е починал.
По желание на семейстовото му, неговото тяло остава във вечните снегове на 7400 м. на Анапурна.

Последната снимка на Иняки (в средата със синя блуза), Базов лагер на Анапурна 30.04.2008

Всички участници в акцията за спасяването на Иняки Очоа се награждават с почетен златен медал “За заслуги към спорта”. Това са Иняки Очоа (посмъртно), Хория Колибасану, Алекс Гаван и Михня Ръдулеску (Румъния), Ули Щек и Симон Антаматен (Швейцария), д-р Роберт Шимчак (Полша), Дон Бауи (Канада), Алексей Болотов и Сергей Богомолов (Русия), Денис Урубко (Казахстан) и петимата шерпи Пемба Онгчу, Вангчу, Чхиринг, Финджо и Онгчу.

През 2013 бива създаден филм в негова памет, наречен “Чист Живот” (Pura Vida). Може да се види тук

Изкачени 8 хилядници от Иняки

  1. Кангчендзьонга (8,586 m): 1990. (първият 8 хилядник)
  2. Чо Ою (8,201 m): 2 пъти 2001 и 2004.
  3. Гашербрум I (8,068 m): 1996.
  4. Гашербрум II (8,035 m): 1996.
  5. Лхотце (8,516 m): 1999.
  6. Еверест (8,848 m): 2001.
  7. Нанга Парбат (8,125 m): 2003.
  8. Броуд Пик (8,046 m): 2003.
  9. Макалу (8,463 m): 2004.
  10. K2 (8,611 m): 2004.
  11. Манаслу (8,163 m): 2006.
  12. Шиша Пангма  2 пъти, централен връх (8013 m): 1995 и Шиша Пангма главен връх (8,027 m): 2006 (соло по нов маршрут) (този маршрут беше избрал и Боян Петров)
  13. Даулагири (8,167 m):  2007.

Източник; 8000ers.com , wikipedia.org


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *