Петър Ванев от Русе – първия българин, извървял Тихоокеанския хребетен път.
Петър Ванев е на 32 години, родом от Русе, където завършва математическа гимназия и след това следва педагогика в Русенския университет. Висшето си образование така и не завършва, зашото не вижда бъдеще в него. През 2009 заминава за Англия и там прекарва последните 7 години от живота си. Гонейки кариера в средата на хотелиерството, достигна управителска позиция в хотелиерската верига Хилтън. Други негови интереси са гмуркането, той е сертифициран Divemaster към организация PADI, кара мотор и в момента открива катеренето.
Pacific Crest Trail или Тихоокеанския Хребетен път се намира в САЩ и се простира по дължината на три щата, Калифорния, Орегон и Вашингтон, от границата на Мексико до границата на Канада. Прехода е дълъг 2650 мили или 4240км като преминава през Южна Калифорния(пустинята), Сиера Невада(снежната планина), Северна Калифорния(Каскадите), Орегон (равните плата с гъсти гори и комари с размерите на врабчета), Вашингтон (Северните Каскади). Той е първият Българин, който извървява прехода. Стртира на 27 Март 2017 и завършва на 28 Август 2017.
За такава почивка си мечтае Петър, докато върви
Съвсем случайно Петър се натъква на американката Аби, която му изпява българската народна песен “Кавал свири” . Когато той й споделя, че е българин, тя споделя, че е пяла в хор за балканска музика. Петър първо я пита дали се шегува, след което и пуска “Излел е Дельо хайдутин” на Валя Балканска и двамата настръхват. Той описва тази среща като супер емоционален момент. Срещата му с американката се случва между 1700 и 1800-та миля, когато у него вече се била зародила носталгия.
Приключенци, през последните 4-5 месеца споделям всичко тук с вас и сега ще споделя тази емоционална среща и изпълнение, които толкова силно и дълбоко ме впечатлиха, че ще помня винаги. 🙂 🙂 🙂
Публикувахте от Тихоокеански хребетен път – Petar Vanev в 10 август 2017 г.
В началото петър започва с по 20 мили дневно. Много хора биха вървяли по 10-15 мили за ден, докато се аклиматизират към условията. Когато започва да върви сам, изминава по 30-35 мили на ден, рекордът му е 37 мили или 59 км.
Хранителни провизии за 4 дни по време на прехода на Петър.
Максималните температури, на които се излага дотигат до 35 градуса по целзий, а минималните до -10. През цялото трасе за нуждите на ходещите се грижат хора, наречени “ангелите на прехода”. Това са доброволци, които помагат на пътешествениците с каквото могат, без да искат отплата в замяна. Най-често това са местни хора. Другото емблематично нещо е “Магията на прехода” – кутий или локации, където всеки от приключенците може да открие изненада под формата на храна, напитка или друго полезно нещо.
Карта на Тихоокеанския Хребетен път.
Основната причина Петър да предприеме това предизвикателство е, че той иска да остави следа след себе си. “Имах нужда да постигна нещо значимо”
“Не всеки може да се похвали от с извървяни 4240 км”. Той научава за прехода от филма “Моето приключение в дивото” посветен на пиателката Черил Стрейд, която след като завършва прехода, пише и издава книга.
По време на прехода, Петър успява да изкачи връх Уитни.
Когато решава да каже на родителите си, те разбира се са притеснени. Въпреки това той е уверен, защото всички знаят, че не могат да спрат човек, който е избрал да следва мещите си. Петър е категоричен, че това е изживяването на живота му “Едно душевно изратване от човека, който бях, до човека, който съм сега”. Това е нещо, което не може да бъде описано с думи, трябва да се изживее.
Петър, след като вече е изминал целия Тихоокеански хребетен път.