13 юли 1990 е петък, също като днес. В лагер 1 под Ленин (7134м, сега Авицена) 45 алпинисти почиват в палатките си. Около 21,30 земетресение с магнитуд 5-а степен по Рихтер свлича тонове снежна маса. Оцеляват само двама. В същата нощ под Ленин се намират и 7 българи, но в по-ниския лагер на 4200 м. Това все още е най-мащабната трагедия в алпинизма.
Лагерът на 5300м е изграден в район, известен под името “тиган” – “frying pan”, място използвано за лагер вече десетилетия. Когато удря лавината катерачите вече са си легнали в палатките и на практика никой не успява да реагира. Жертвите са затрупани под огромно количество сняг и отломки, свлечени от земетресението. Оцеляват само руснакът Алексей Корен и словакът Миро Грозман. Алексей бива измъкнат от палатката, а дрехите му разкъсани от стихията. Когато обстановката се успокоява, той започва да търси оцелели и намира затрупания до кръста Миро. Двамата успяват да намерят в останките от лагера разпокъсани спални чували и дрехи, с които да се увият и да дочакат утрото и спасителните екипи.
25 години по-късно, през 2015, при земетресение с магнитуд 7,9 в Непал огромна лавина от Пумори затрупа базов лагер на Еверест и уби поне двайсет души, а ранените бяха над 60.