Какво е СтаРа Планина 100х24?


Тази година се проведе 16тото поредно издание на туристическия поход СтаРа 100х24. СтаРа 100х24 не е състезание, не напразно организаторите акцентират навсякъде върху думата “поход”.  Ударението при това мероприятие е върху издръжливостта, духа и волята, а не върху скоростта и състезателния характер. Целта не е на всяка цена да се премине по маршрута, а върху удоволствието от прехода, контакта с планината и хармонията. Всеки, който желае, би могъл да премине трасето и скоростно. Вече няколко години се гонят и поставят своеобразни рекорди по време на мероприятието, но те никога не са били основната цел и мотивация на организаторите. За следващата 2019г ще има нов регламент за участие, който ще бъде обявен своевременно. 

Такса за участие няма, преминаването на трасето е автономно, без водач и не е задължително да е компактно. Всеки сам носи отговорност за пребиваването и действията си в планината по време на това мероприятие. Същността е в рамките на 24 часа да се измине разстоянието от х. Мазалат до х. Ехо по билото на Стара планина.

Аз участвах в събитието през 2011г, тогава на х. Мазалат нямаше места за всички желаещи и няколко човека тръгнахме от Триглав. За мен най-силния момент от цялото ходене беше когато се обърнах назад към Беклемето по пътеката за Козя и видях светлинките на десетки челници, беше много осезаемо усещане за сплотеност и общност. Тогава по ред причини останахме на Козя стена (мазоли, повредени колена и последващо мероприятие на същата хижа), където се озовахме след убийствено четири и половина часово пълзене от Беклемето. Тръгнахме към 20ч а пристигнахме на Козя след полунощ. Реално можехме да стигнем до финала, ако се бяхме мотивирали. Надявам се следващото лято да имам възможност да поправя “грешката”. 

Разговарям със Станислав, който поставя началото на похода през 2003 година. 

Кой е Станислав с няколко думи?

Трудно ми е да кажа кой е Станислав, въпреки че би следвало да го познавам най-добре (или поне така си мисля) от всички останали мои познати, приятели, роднини и други от обкръжението ми. Човек не може да бъде пълноценно описан с по-малко от 144 думи, но за да не се “разтягам” прекалено и ако трябва думите да са само 5 тогава бих казал – потаен, самовглъбен, концентриран и противоречив индивидуалист. Ако пък думите са ограничени на 3 то характеристиката ми ще бъде “Упорит и полезен социопат”. Всъщност, иска ми се да бих могъл да се опиша и с 1 дума, запознат съм и съм омагьосан от богатството на словото, но все още не съм достигнал това прозрение и не съм срещнал тази дума от българския език, която да предложи в себе си такова натрупване на характеристики, такова напластяване, такава палитра, че да може да ме опише добре с една приказка.

Как се роди идеята за СтаРа Планина 100х24?

В края на не много далечната вече 2002 год. или началото на 2003-та във форум Туризъм на Dir.bg възникна една дискусия за поизчезналите по времето на първите години от демокрацията мероприятия от този тип, които са се провеждали на различни места по времето на соца. Споделяхме си във форума, дискутирахме, а аз си помислих – какво НИ трябва за да организираме едно такова събитие? И като се размислих в подробности се оказа, че най-важното е наличието на ентусиазъм, няколко навити участника и постоянство. Видно от дискусията ентусиазъм не ни липсваше, появиха се и мераклии, които смело се хвърлиха в начинанието, а постоянството вече си зависеше от нас за да може това мероприятие да се превърне в традиционно, а не да изчезне като лански сняг.

по гръбнака на Балкана 2011г

Какви хора участват по твои наблюдения? През коя година е имало най-много участници?

Всякакви. От най-неориентирани участници, недаващи си сметка за какво мероприятие става въпрос, през калени, опитни, волеви, устойчиви и издръжливи планинари, до съвсем обикновенни, но обичащи планината хора, планински бегачи, байкъри и неприкрити авантюристи.

През коя година ли? Сега като направих справка с архивите се оказа, че най-много сме били през 2012 год. – 78 човека. По отношение на броя обаче държа да направя едно важно уточнение – ограниченият капацитет на двете хижи, Мазалат и Ехо, налага естествено ограничение на броя на участниците. Поради това (и поради други разбира се фактори) аз не популяризирам особенно това мероприятие. Ограничил съм се да го обявявам само във форум Планинари и докато в първите години, когато то “живееше” във форум Туризъм на Dir.bg  си позволявах с различни трикове да вдигам темата с обявеното мероприятие за да я видят и да дойдат повече хора, то сега се моля темата да “потъне” по-бързо за да не дойдат твърде много хора на х.Мазалат и да не изпитат несгодите с ограничената леглова база.

Разкажи нещо любопитно от досегашните издания

Много спомени имам, вероятно само с едно нещо няма да стане, но всяка година е интересно и много любопитно едновременно както за самите участници, така и за страничните наблюдатели. Една година по пътя за х.Ехо ни засече небезизвестният планинар, планински водач, катерач, алпинист и участник във форума Момчил Дамянов – mom4i. На следващата година и той дойде да се включи в похода, станало му много интересно и се впечатлил от участниците в предишното издание. Няколко години поред пък идваше един доктор, специалист – ортопед от болницата в Горна Баня (апропо, тази година го очаквам пак след сигурно 7-8 годишно отсъствие), много контактен и общителен човек, планински бегач. Спомням си, вечерта на х.Ехо той беше център на вниманието, ама не защото е завършил пръв (представяше се добре човека, завършваше винаги в челната 5-6), ами защото всеки му искаше съвет как да лекува болните си крака (Smileнормално, след такова много ходене къде може да ги “стяга чепика” хората?!). Една година пък ни подпука свирепа гръмотевична буря с проливен дъжд малко след заслон Орлово гнездо, хукнахме презглава назад към сградата, бяхме облекли якета, дъждобрани и кой каквото имаше за случая и като тресна една мълния наблизо на едно момче до мен дъждобранът му се наелектризира и се разпери почти като обърнат чадър. Слави Асенов тогава беше в групата и като пристигнахме в заслона и се поуспокоихме започна да ни обяснява теория на статичното електричество, характерни особенности при подобни атмосферни влияния и други неща, освен че беше много сладкодумен (какъвто е и сега де), но ми направи впечатление и на много компетентен – беше завършил електротехникума или нещо подобно и съвсем не си беше губил времето там. 

Как реагират хижарите на хижите по трасето на върволицата “луди”, тръгнали от Мазалат до Ехо?

Различно, всеки съобразно характера си. Някой ни се радват, други се чудят дали ни плащат та търчим и ходим като гламави цял ден, трети от далече ме посрещат с думите “Дай една тениска бе” (все едно точно в този ден раницата се предполага, че ще ми е пълна с тениски от похода и само чакам да ме подканят та да почна да раздавам наляво и надясно).

Кое е най-вълнуващото в похода? Лично за теб. 

Това е усещането за физическото измерение на разстоянието, отдалечеността, къде си бил преди няколко часа и къде си сега като погледнеш назад, а също и като видиш х. Козя стена в далечината и знаеш че малко по-далече пък е х.Ехо, спокойствието надвечер, когато е най-приятното и магнетично време от денонощието за ходене, “изплуването” под светлината на челниците на характерни точки, местности и познати части от пътеката и т.н. Много са вълнуващите моменти по време на ВСЕКИ поход.

Колко километра е трасето (това в името на статистиката само)

Все още продължава да се спори по този въпрос. Преди 16 години като тръгвахме за първи път, понеже нямаше толкова много GPS-и, се водеха спорове дали трасето е под или над 100 км. Спомням си как на една стара карта, от Татово време, с помощта на конец измерих и след това чрез мащаба изчислих, че трасето е малко под 100 км. По време на 3-то или 4-то издание на похода беше сложена точката на този спор – участник с GPS “закова”, че трасето е под 100 км и то с немалко. Но и днес колкото хора питаш, толкова различни отговори ще получиш – всичките някъде в диапазона от 68 км до 71 км.


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *