Валтер Бонати е смятан за най-големият алпинист в света през 50-те и 60-
“Понякога се питаме, какъв смисъл има днес да се занимаваме с алпинизъм. Аз от моя страна си мисля, че всичко, което ни позволява да изразим човешката си същност – в това число и алпинизмът – заслужава поне да се отнасяме към него с респект. Но за съжаление не е така, защото в един свят, който е склонен все повече да възнаграждава лукавите и хитрите и се стъписва и отстъпва пред измамниците и корумпираните, е много трудно да си пробият път такива добродетели. Като безкористна честност, последователност, отговорност, усърдие и целеустременост. Всички знаем, че истинският болник днес, при това инфектиран и силно заразен, е „обществената кауза”, тоест държавата с нейните деградиращи и унизителни институции, с нейните объркани и много често скандални демонстрации на сила и в противовес с личния интерес на обикновените хора. От това следва, че обществото, толкова толерантно към ефектите от лошото управление, толкова вторачено, дори до отегчение, в размишления за своите и чуждите слабости, много често си позволява да изкривява и изопачава, дори да пренебрегва, даже най-елементарните човешки ценности. Следователно, докато в алпинизма има място за фантазията, идеализма, необходимостта от самопознание, алпинизмът ще продължи да намира мотив и причина за своето съществуване.
Истината е, че аз водя битки само за справедливи каузи и приемам само честната, интелигентната и конструктивната критика. Всичко останало се разтваря някъде във въздуха, а за мен въздух са онези, от които идва посредствеността във всичките й проявления. ”
Живот и кариера:
1. 1930 г. – роден в Бергамо, Италия.
2. 1949 г. – изкачва северозападна стена на Piz Badile, западна стена на Aiguille Noire
de Peuterey, реброто Walker на Grandes Jorasses
3. 1951 г. – премиера на източната стена на Grand Capucin.
4. 1953 г. – първо зимно изкачване на северната стена на Cima Ovest di
Lavaredo . Второ зимно изкачване на Cima Grande.
5. 1954 г. – участва в италианската експедиция, осъществила първото
изкачване на К2. Принуден да се откаже от изкачване на върха след бивак на 8100 м. без бивачна екипировка.
6. 1955 г. – соло премиера по западния ръб на Petit Dru (наречен след това
изкачване “Ръба Бонати”)
7. 1956 г. – зимно изкачване по Brenva – източна стена на Mont Blanc
8. 1957 г. – премиера по североизточното ребро на Grand Pilier d’Angle
9. 1958 г. – участва е кспедиция на Gasherbrum IV – изкачва върха.
10. 1959 г. – премиера на Pilier Rouge du Broillard.
11. 1961 г. – премиера на Nevado Rondoy Nord.
12. 1961 г. – трагично завършил опит по централното ребро на Freney (с
Oggioni и Gallieni и френската свръзка на Mazeaud)
13. 1962 г. – премиера по северната стена на Grand Pilier d’Angle.
14. 1963 г. – зимна премиера по реброто Walker на Grandes Jorasses.
15. 1964 г. – премиера по реброто Whymper на Grandes Jorasses,
премиера по източната стена на Grand Pilier d’Angle.
16. 1965 г. – солова зимна премиера по директен маршрут на северната стена на
Матерхорн.
Същата година се отказва от екстремния алпинизъм за да се посвети на приключенски и изследователски експедиции. Пише редица репортажи за италианското списание “Епока”. Италия го награждава с медал за Гражданска доблест, Франция – с Почетния легион, САЩ с титлата “Титан на приключението”.
Бонати издъхва на 13.09.2011 в Рим, Италия на 81 г.
Източник; wikipedia.org