Алекс Чикон замени своята мъглива родина Баската автономна област за слънчевия юг на Испания. Той прекара няколко релаксиращи дни, докато се катери по скалите Ел Чоро. От 2011 г. насам Чикон е в Хималаите всяка зима и тази година няма да е изключение. Но точното местоположение на предстоящата му цел се превърна в мистерия сред местната и специализирана преса.
“Еверест може да изглежда като първи вариант”, каза той пред “explorersweb” преди няколко дни. “Вече направих два опита в последователни години и може би трябва да повярвам, че третият ще имам късмет. Освен това, миналата година работихме толкова усилено. За около две седмици осигурихме маршрута по ледника Кхумбу, фиксирахме въжета до 7,800 метра и реализирахме второто зимно изкачване на Пумори. Ние познаваме планината, знаем, че можем да го направим и всичко изглежда чудесно. Но тогава чухме, че агенцията 7 Summits, с кото работихме през предходните години, се готви да започне комерсиална експедиция до Еверест – тази зима! Както обясниха, вече имат пет клиента. И честно казано, перспективата да има комерсиална експедиция в планината и през зимата ме отблъсна.
Алекс Чикон по време на последния си опит на Еверест 2018
EW: Защото искаш да изкачиш върха без други експедиции наоколо?
AT: Не разбира се. Факт е, че е хубаво да има други експедиции в БЛ. Изкачването на осемхилядник през зимата е трудно начинание и всяка помощ и сътрудничество между участниците е добавена стойност. Това е абсолютно уединение, което прави зимното изкачване на Еверест толкова уникално и предизвикателно, така че при всяко положение предпочитам да погледна на другаде за следващата ми зимна експедиция.
EW: Според пакистанските медии си кандидатсвал (и получил) пермит за зимен К2. Можеш ли да потвърдиш, че отиваш?
AT: Е, аз наистина поисках пермит. Но това не означава, че отивам. След като отхвърлих Еверест започнах да обмислям варианти. Първият ми избор беше Кангчендзьонга, но логистиката през зимата се оказа изключително трудна и скъпа поради изолацията на върха. После Макалу, може би Манаслу… и разбира се К2.
Още не съм решил, но пермитите за К2 трябва да бъдат получени три месеца предварително. От друга страна, те идват на много по-ниска цена в сравнение с летния сезон и особено в сравнение с тези за непалските осемхилядници. Ето защо избрах да платя сега и да взема окончателно решение по-късно, въпреки че това може да означава много по-голяма инвестиция, особено по отношение на портърите, тъй като техните такси са три пъти по-високи в началото на зимата. Например, аз съм наясно, че 400 портъра тръгнаха към БЛ във вторник (16 октомври) и мога да заявя, че никой от тях не работи за мен.
EW: Но след като К2 е единствения девствен осемхилядник през зимата, защо все още обмисляш други варианти? Изглежда като очевиден избор. Вече имаш платен пермит, а и там има вече има силна експедиция – алпинисти от Русия, Киргизия и Казахстан, с които можеш да работиш. Какви са недостатъците?
AT: Организационните въпроси са много по-лесни за мен в Непал, особено след като няма голяма вероятност да събера голям екип с мен. За момента сме само аз и още един испански алпинист, с който сме катерили заедно и преди. Никой друг не е потвърдил. Четох в някои медии, че екипът ни за К2 трябвало да се състои от 5 члена, но честно казано, не знам откъде идва тази цифра, защото никога не съм споменавал точен брой на пакистанските власти.
В допълнение към логистиката, нека признаем, че шансовете за успех на осемхилядник в Непал са по-високи от тези на K2. По някаква причина, тази планина все още е неизкачена през зимата.
Роден в Лимоа (Биская, Страната на баските) Алекс Чикон е най-младият от 13 братя и сестри. Той започва да прави преходи на 3 години и на 21 години достига до върха на първия си осемхилядник: Броуд пик (8,051 м) в Пакистан. От 2011 г. той участва в експедиции в Хималаите всяка зима. През 2016 г. осъществява първото зимно изкачване на Нанга Парбат, по маршрута “Кинсхофер“, заедно с Али Садпара и Симоне Моро.