Учреден е Български Планинарски Съюз


През изминалия уикенд, в местността Узана беше учреден Български Планинарски Съюз.

Цитираме дословно обявлението за учредяването, така както е публикувано в Planinar.org

ОБЯВЛЕНИЕ

Таз събота (29 септември 2018 г.), докато много от вас, по това време вече са се стягали за вечеринка, беше учреден официално Българският планинарски съюз. Това богоугодно деяние се случи в самия център на Майка България в местността Узана. Извършители на туй дръзко по своята същност начинание, бяха любители на туристическото дело от цялата страна – представители на дружества, водачи, доброволни формирования за аварийно-спасителни дейности, деятели в областта на планинарстването, обикновени люде списващи разни по вид и цел средства за масово осведомление и ред други.Малко преди да достигнете до местонахождението на вашето съботно джамборе, работата беше докарана до там, че Уставът беше завършен, ръководството избрано, а председателят му натоварен с рисуване бъдещето на планинарското движение у нас и то само в светли тонове. И всичко до тук беше сторено без дрязги и крамоли, които са иначе чест гост на места с повече от двама души, опитващи се да докарат една иначе арна работа до успешен завършек.

Някои от вас ще си рекат, поради що е бил целият този труд положен, при все че основите на туристическото движение по нашия край са отдавна положени и работите от време оно си вървят в своето русло. И тук веднага други ще намерят отговора на въпроса, що се дири в предидущото изречение. Та нали всеки, или барем оногова, що е имал куража и мерака да съгради нещо, знае че един градеж не поддържа ли се секой ден, малко по малко е обречен на разтуране, ако ще и бавно, но сигурно.

Е те за туй е всичко. Да може един ден, тия що идат след нас, да тръгнат нагоре към любимия връх, по пътека сгодна, дето краката сами вървят, а душата по-лека е от смях детски. С видна посока, без окършени от алчни лешояди дървеса, що преграждат пътя. Край хижа спретната като къщата на най-виден чорбаджия, да ти е драго да отседнеш, да похапнеш. А хората едни приветливи, пък със съзнание да пазят, не да рушат.

И ако стане… Швейцария ли?! А може да стане, тъй щото е дело, дето не зависи от далечни Велики сили, а си е наше собствено. Само хора трябват, не за приказки, а за дела. Търсим ги и ги намираме. Слава Богу още се раждат от тях.


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *