Експедиция “Исландски ледове 2018” е част от проекта ни Big Ice Expeditions, чиято цел е пресичане на някои от най-големите и технични ледени полета на планетата.
Целта на тази конкретна експедиция беше напълно автономно пресичане на 3-те най-големи ледени шапки в Исландия – Vatnajokull (най-големия ледник в Европа), Hofsjokull и Langjokull – през есента. Предвид, че след опасните и брутални ветрове на Януари/Февруари, това е най-лошото време от годината за подобно начинание, разчетохме 20 дни за всичките 320км на преминаването – 14-16 дни за движение и 4 резервни дни в случай на лошо време. Екипът бяхме двамата с приятелката ми.
Тъй като дамата имаше ограничен опит на ски и върху ледник, на практика, това бе тренировъчна експедиция, с цел да ни сработи за бъдещите планове. Чрез това пътуване искахме да поработим върху кохезията ни като екип в екстремни метео условия.
Започвайки от хижа Snaefellskali, заходихме към Vatnajokull в буря, лагерувахме близо до ледника Bruarjokull и се изкачихме до платото на леда на следващия ден, в отлично време. След още 5 дни и 2 големи бури, вече бяхме постигнали първата от трите си цели. Естествено, насладихме се на най-величествените картини точно преди, точно след или по време на бурите. Дори в най-лошите условия не сме спирали движение. Използвахме предварително планирани GPS координати и доброто старо движение с компас по азимут. Също така разчитахме на отлично подготвените карти на разцепванията по леда, издавани Safetravel.is и координирахме експедицията си с тяхната служба за проследяване на такива пътувания. За наш късмет, условията по Vatnajokull бяха просто перфектни. Не се виждаше нито една цепнатина!
Прекарахме една нощ в х. Sylgjufell, след което за ден пресякохме малко поле от лава и за още два дни преминахме през централните планини, за да достигнем – за щастие – замръзналите притоци и основно течение на най-пълноводната река в Исландия – Tjorsa (Тьорса). Пресичайки я, достигнахме и изкачихме платото на ледника Hofsjokull. Въпреки, че е най-малък, Hofsjokull е най-опасният от трите ледника. Има изразен алпийски характер – по снагата му се вият опасни нацепени зони и стърчат величествени скални зъбери.
За наше щастие, лятото е било студено през този сезон и снеговете почти не са се топили. Съответно, повечето цепнатини бяха сравнително добре запълнени със сняг. Въпреки това, движехме обвързани през по-голямата част от ледника, но се сблъскахме с интересен и донякъде опасен терен само в терминалните зони на запад-югозапад, откъдето напуснахме Hofsjokull. През остатъка от този ден, предимно се придвижвахме върху замръзналата река Svartakvisl по няколко заснежени долини, за да достигнем – в лека буря – хижата до геотермалния извор Hveravellir. Прекарахме нощта в хижата, прегледахме отново екипировката, направихме няколко бързи поправки и се отправихме към третата ни цел – ледената шапка Langjokull.
Избрахме да пресечем Langjokull по цялата му дължина и се справихме с това за 4 дни. Първият ден беше изразходен за труден заход през стръмна речна долина, придужен с непрестанни проблеми с коланите на ските. В крайна сметка, обаче, успяхме да се изкачим на ледника. През ден 2 изчакахме в палатката най-неприятната буря досега. Ден три ни посрещна със заледен сняг и отново проблеми с коланите на ските. Бяхме принудени да движим само на обувки и така, поддържайки около 3-4км/ч достигнахме нунатак Thursaborg и лагерувахме под него.
Към този момент, палатката ни вече се бе прецакала всячески. Циповете и на двете предверия отказваха да работят и се бяха счупили, платнището на покрива беше със счупена кука и независимо от условията, палатката винаги кондензираше отвътре по вътрешния слой всяка божа вечер от тръгването насам. Очевидно производителят е използвал грешните материали…и това ни караше да дежурим всяка вечер, жертвайки съня си, за да бършем вода и скреж от стени и спални чували. Само палатката си знае колко псувни отнесе…
Толкова рано през зимата – или “късно през лятото”, както местните глациолози му казват – условията не позволяват да се направи снежен бивак и трябваше отново да прекараме нощта в палатката. Залезът беше абсолютно епичен, а това означаваше буря на следващия ден. Тръгвайки преди изгрева на ден 15, ние изпреварихме бурята и пресякохме оставащите 30км от ледената шапка, достигайки хижа Jaki в късния следобед…през повечето време ходейки по обувки отново… Още веднага, местни планински водачи ни взеха на стоп и ни закараха до хостел в Reykjavik, който резервирахме в движение. Отново се оказахме късметлии!
Получи се страхотна тренировъчна експедиция! Сработихме се отлично като екип и дори имахме шанса да прекосим донякъде техничен терен. Постигането и на трите цели ни отне 15 дни, но това е най-малко важното от всичко. Най-важното и най-хубавото беше взаимното споделяне, екипната работа, подкрепата помежду ни и фактът, че нямахме нужда от думи, за да се разбираме.
От тази експедиция, едно ще остане завинаги с мен – споделените погледи, докато движехме през най-лошите от бурите. В тези моменти, когато се чувстваш смазан от природата, студено ти е, уморен си, нервен си…знаеш, че и партньорът ти се чувства по същия начин. Но когато обмените мълчаливи погледи и от онези, едва доловими кимвания…само това ти стига, за да продължиш напред, давайки най-доброто от себе си.
Един екип, работещ като швейцарки часовник, без значение колко е зле положението.
Смятам, че това е най-важното, в крайна сметка. Да можеш да споделяш такива моменти с някого, толкова луд, колкото си ти самия и, още незавършили настоящата експедиция, вече да планирате следващата.…
Експедиция “Исландски ледове 2018” се проведе в подкрепа на #Chilipepperscause – една идея без комерсиален интерес и в помощ на деца, в риск от отнемане от родителска грижа. Можете да научите повече за каузата и как да помогнете на Facebook страницата на Chili Peppers / Люти чушки
Ако искате да чуете още надъхващи истории от ледовете, можете да посетите и благотворителната презентация “Споделени ледове – нереалната реалност на една мечта с кауза”. 50% от приходите на презентацията ще бъдат дарени на #Chilipepperscause
Очакваме ви на 15 Ноември от 19:00 в Кино Влайкова!
Снимки и текст: Бранислав Бранков