В Патагония близо до Cerro San Lorenzo алпинистите Мартин Елиас, Франсоа Понсет и Джером Съливан осъществиха първото изкачване на девствената кула El Faro.
Изкачването е в алпийски стил, а маршрута се казва La Milagrosa (1200m, A3, M7, 6a).
На тази 1200 метрова скална кула има и предишни опити от различни свръзки, включително аржентинските алпинисти Лусиано Фиоренза и Пабло Понтариело, които след като изкачват няколко стотин метра са били принудени да се върнат поради каменопад.
Всъщност целта на пътуването на Елиас, Понсет и Съливан до Патагония е била да опитат да изкачат неизкачваната източна стена на Cerro San Lorenzo, която е считана за едно от най-големите предизвикателства в Патагония, но поради неподходящи условия те насочват вниманието сим към El Faro. Независимо от хубавото време те не успяват да прокарат линия по северната стена заради огромни ледени сераци в горната част на маршрута. Разочаровани, но по никакъв начин не победени, те се отправят към другата страна на кулата и веднага забелязват “логична линия на студената южна стена”.
След като изчакват 4 дневна буря да се оттегли, те потеглят на 18 октомври, надигравайки се с ледени полета успяват да пресекат езерото Laguna de los tempanos и установяват горен базов лагер под източната стена на El Faro.
Съливан разказва: “Беше 10, когато започнахме катеренето, прогнозата показваше област на високо налягане на юг до следващата вечер. След малко технично смесено катерене на добра скала стигнахме до снежна заравненост, която бяхме забелязали на разузнавателното пътешествие. Бързо се изкачихме на нея и тя ни позволи да стигнем до по-стръмната част на стената.
Нашето бързо катерене в този участък ни даде надежда, че можем да спим на стената. Но когато стигнахме до края на равната част, ние осъзнахме, че лошите снежни условия, лошите скали и липсата на лед ще ни забавят много.
След като нощта настъпи, аз изкачвах първите 30 метра от това, което се оказа основният маршрут: 80-метров комин на вертикална скала покрита със сняг, за чието лошо качество липсват думи. Наистина нямах думи… “Un asco” както казват местните!”
След трудно и опасно преминаване на леден склон, тримата прекарват нощта на малка площадка.
Те продължават катеренето рано сутринта на следващия ден, като скалата отново е в ужасно състояние. Следва трудно и опасно катерене до самия връх, а нощта бързо се спуска и облаци забулват върховете наоколо.
“Имахме съмнения дали ще да стигнем до върха, особено с новия сняг, ужасната скала и очевидно времето, което в нашия опит на San Lorenzo винаги е било много по-лошо от прогнозираното, това беше наистина вълшебен момент”.
През нощта тримата се спускат бавно и стигат до основата на зазоряване.
Коментирайки след изкачването си, Съливан заяви: “Не е особено хубаво, има лоша, незащитена скала, но това е уникална атмосфера в сърцето на гигантския San Lorenzo, а приключението ще помня дълго. “
Джером Съливан се изкачва под южната стена
По време на изкачване по стената
Франсоа Понсет и Мартин Елиас в бивака
Джером Съливан и Франсоа Понсет на върха, отзад е Torecilla
Статията е публикувана за първи път в www.planetmountain.com