През последните няколко дни интернет пространството и националните медии бяха заляти от информация за едно доста безумно начинание, а именно – широко тиражираното “оцеляване” в Пирин с благотворителна цел на Цветан Найденов. Скаутът трябваше да тръгне от Ощава, да прекоси някак главното било на Северен Пирин и да финишира в Банско. Потегли като на шега – екипиран с анцуг, два ножа, запалка и снимачна техника. В плановете му влизаха препечени борови корички и червейчета. Докъде реално е стигнал без снегоходки, само той знае (евентуално), но героичната акция приключи на втория ден едва на 5-6 километра от стартовата точка. Изненадващо за Цветан, в планината завалял сняг и той благоразумно решил да се върне. Остава мистерия защо ангажира ПСС да го приберат от пътя.
Всичко това стана повод за безброй шеги и закачки в социалните мрежи, наред с горчивия привкус от няколко немаловажни подробности. На първо място беше цинично да тръгне в този вид след нещастния случай в Стара планина само няколко дни по-рано. Неговият преход беше обществено оповестен, даване на широка публичност на зимен преход с два ножа и екшън камера веднага след фатален инцидент е недупостимо. Вината не е само негова – националните медии, които му дадоха ефир преди и след гръмкия провал, понесоха множество критики от планинарската общност в страната. И не на последно място, доколко е допустимо да ползва ПСС за личен транспорт, след като на практика не е имал нужда от намиране и спасяване.
Обърнахме се към Росен Талов, спасител от Тетевенския отряд, за да чуем неговото мнение и да получим адекватни съвети за приятен преход в зимната планина. Росен е завършил училището за водачи в с. Черни осъм и е спасител от 2001г.
Ето както съветва той:
В последно време стана модерно да се правят селфита на труднодостъпни места из нашите планини, както и да се снимат солови изкачвания на върхове по алпийски маршрути. Като пример – Вихрен в Пирин по Джамджиевия ръб и Злия зъб в Рила. Тези „подвизи“ след това се публикуват в социалните мрежи, което от своя страна подтиква други към същите или дори към по-екстремни начинания. Често предприемащите такива прояви нямат адекватна преценка за опасността, физическата и психическата си подготовка и инцидентите не закъсняват.
Стана популярно и да се организират благотворителни каузи от всякакво естество. Бягания, колоездения и всякакви други дейности с цел привличане на вниманието към даден проблем и събиране на средства. Всички те са организирани от професионалисти, хора с опит в начинанията и добре подбрани екипи.
Наред с това обаче се появиха и едни юнаци, решили необмислени начинания да бъдат предприемани в името на някаква кауза. Подхранени със самочувствие от изгледаните серии на Беър Грилс и прочели неговите книги „Кал, пот и сълзи“, „Екстремна храна“ и „Оцеляване в дивата природа“, те решиха да спечелят налколко минути медийна слава и обявиха проекта „Оцеляване с кауза – Пирин“. От репортажите в медиите е видно, че „юнакът“ е облечен като за разходка в градски парк. Екипировката му е напълно неадекватна на метеорологичните условия в планината. Анцугът е за спорт в градски условия и евентуално за планински излет в летен, слънчев ден, но не и за зимата. Недопустимо е при този бум на предлагане на туристическа екипировка да се предприеме зимен преход с нощувка на открито по анцуг с неясен произход. Двата ножа със запалката дори не знам как да ги коментирам.
Без храна и вода би могъл да оцелее за 20 километров преход, ако има достатъчно добра физическа и психическа подготовка. Без задължителните за зимната раница аксесоари – също. Дълбоко се съмнявам, че „юнакът“ някога преди е опитвал „вътрешната кора на бора“ или червеи, с които той планира да се храни. За мен проектът „Оцеляване с кауза – Пирин“ е кауза „Безразсъдство“ и ще си остане такава.
Да оставим храната и течностите и да се върнем на облеклото за зимната планина. В следващите редове ще прочете без какво не бива да тръгвате в планината, та дори и да е в името на благотворителна кауза. Далече съм от мисълта, че списъкът ми от съвети и необходима екипировка в зимната планина е пълен, но досега не съм бедствал поради липса на част от екипировката или слаба предварителна подготовка. Магазини за туристическа екипировка, както марки и модели няма да споменавам, въпреки, че имам пристрастия.
Необходима екипировка:
Раница, в която нося със себе си следните неща при еднодневен излет:
– Полар, пухенка или синтетична изолация;
– GPS със заредени батерии + резервен комплект;
– Аптечка + ножче и 2-3 броя спасително фолио;
– Съд за вода – 700-1000ml;
– Скиорска маска+плака за мъгла+бъф;
– Слънчеви очила;
– Ръкавици с мембрана;
– Поларени ръкавици;
– Зимна шапка;
– Енергийни барчета и/или ядки;
– Челник със заредени батерии + резервен комплект;
– Термоблуза с дълъг ръкав и резервни чорапи;
– Свирка (някои раници имат вградена в гръдния колан);
– Телескопични щеки с широки колелца.
NB: Снабдете се и със снегоходки!
Когато знам, че маршрутът ми минава в близост до лавиноопасни участъци на първо място в списъка ми се нареждат ИЛУ (Индивидуален Лавинен Уред), лопата и сонда.
Облечен и обут съм със зимни туристически обувки, скиорски чорапи, гети, ветроустойчив панталон, термоблуза с дълъг или къс ръкав, трислойна мембрана, бъф, тънка зимна шапка и тънки ръкавици. Много рядко ми се случва да съм зимен пешеходец. В 98% от случаите практикувам ски туринг, респективно зимните обувки и гетите са заменени от комбинирани обувки.
Дали съм пеша или със ски обикновено се движа с термоблузата и мембрана (слой 1 и слой 3), а в по-студени дни или престой над 10-15 минути обличам и изолацията (слой 2). Всеки организъм е индивидуален и универсален съвет как да комбинирате слоевете няма да давам, но е хубаво да не допускате обилно изпотяване поради прекалено много дрехи на вас или преохлаждане. Мокрите дрехи могат да ви вкарат в беда. Тази екипировка и аксесоари са напълно достатъчни да прекарате един ден в зимната планина по нетехничен маршрут, без да я намразите 🙂
Няколко съвета за пребиваването ви в зимната планина:
– Винаги проучвайте маршрута кабинетно (информирайте се за метеорологичните и теренни условия, разстояние, лавиноопасни участъци, време за изминаване на маршрута, GPS трак и др.);
– Не надценявайте физическите и психическите си възможности и избирайте маршрути, спрямо вашата подготовка;
– Не излизайте в планината сами и винаги по непознат за вас маршрут бъдете с някой, който го е минавал в летни и зимни условия.
– Заредете батериите на мобилните си телефони и пестете енергията, изключвайки мобилния интернет;
– Вземете външна батерия като допълнителен източник на енергия за вашия телефон;
– Поставете телефоните и външната батерия (пауърбанк) в джоб, в близост до тялото ви, за да ги предпазите от влиянието на студа;
– Инсталирайте си мобилното приложение на ПСС;
– Уведомете ваш близък/роднина за маршрута и часовете на тръгване и връщане;
– Носете с вас достатъчно течности и калорична храна;
– Не употребявайте алкохол по време на преход в планината;
– В случай, че маршрутът преминава по било с образувана козирка стойте далеч от ръба на козирката;
– Ако случайно се озовете на терен, изискващ употреба на котки и пикел се върнете, не поемайте излишен риск, преминавайки без необходимата екипировка;
– Винаги следвайте зимната туристическа маркировка (жълто-черни жалони) – тя “води” по възможно най-безопасния маршрут;
– Направете си планинска застраховка;
– За да избегнете рискове се възползвайте от услугите на планинските водачи. Те ще ви консултират при избора на екипировка и аксесоари за излета и ще ви преведат по маршрута безопасно.
– Ако искате да повишите вашите знания и умения се запишете в курсовете за лавинна безопасност и/или курсовете по зимно планинарство.
П.П. Не забравяйте, че всички филми за оцеляване в дивата природа са направени от професионалисти и рисковете са сведени до минимум.