Лавината на Орлето, 16.12.1965г


Денят е 16 декември 1965г, рано сутринта от хица Мальовица тръгва група от 16 човека, членове на Градската школа по алпинизъм (София). Сред тях са директорът на Школата Тодор Николов и майсторът на спорта инж. Михаил Угляров. Най-младите са ученици – Спас Малинов на 18 и Чавдар Костадинов на 17г. В групата има и една жена – Мария Тутурилова. 

Спас Малинов разказва в книгата си “Лавина от Спомени”:

Колоната ни се заизнизва в Мальовишкия циркус и над Еленино езеро. Времето сякаш беше замръзнало в студената ветровита утрин. В този момент аз бях четвърти поред в колоната, най-отпред беше Ричо. Когато бях на ъгъла на серпантината, погледнах часовника си – показваше 8.10 ч. И точно в този миг целият снежен склон, на който бяхме всички, тръгна надолу. Снегът падна надолу и се обърна от отсрещния склон, като затрупа много дълбоко групата. Всичко стана толкова неочаквано и бързо, че никой нямаше време за никаква реакция. После ми казаха, че някой извикал –  „лавина”, но от вятъра не съм чул нищо. Дори и да бях чул реакцията ми щеше да е същата, не можеш да се направиш нищо. Има огромни лавини, които падат повече от 20 минути. Тази лавина бе едва 79 м. дълга и  57 м. широка, обща кубатура сняг – 1403 м./тези данни са от направеното измерване след това от Кирил Петров от ПКСС/ Свлече се само за десетина секунди, а погуби 11 души. Няма друг такъв случай в световната планинарска история.

Спас има късмет, че е затрупан само до кръста и сам успява да се изкопае, благодарение на свободната ръка с пикел в нея. После помага на другарите си, които са имали късмет да са над снега. Оцеляват петима – той, Георги Стоянов, Емил Станчев, Георги Топалов и Петър Варненчек. Загиват Мария Тутурилова, Иван Цветанов, Тончо Деянов, Александър Ботев, Христо Йонков, Михаил Угляров, Тодор Николов, Костадин Върбенов, Вуто Колчев, Красимир Мартинов и Чавдар Костадинов. 

Лавината е тип снежна дъска, а снегът в средата на декември е бил малко и това е подвело групата да не се изкачат по ръба, а да прекосят склона по диагонал. 

По решение на петимата Георги Стоянов, чието лице продължаваше да кърви, тръгна да търси помощ към хижата. Около час и половина-два след това дойдоха спасителите от хижата и школа „Мальовица“. След това ми разказваха, че намерили останалите наши приятели много надълбоко, повече от 5 метра под снега. Мария и Иван които бяха гаджета ги намерили прегърнати и много други подробности. Петимата слязохме до школата. От София вече бяха пристигнали три военни хеликоптера, имаше много журналисти, но не се писа нищо за лавината. Чак след Нова година в първия брой на новия вестник „Поглед“ излезе една статия, в която журналистът Георги Масларски разказваше от негова гледна точка нещата и обвиняваше БТС.

Лавината от 16.12.1965 е една от най-големите трагедии в българския алпинизъм. Тя вдъхновява и Блага Димитрова да напише своя роман “Лавина”, който в началото на 80те е и филмиран. 


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *