11.01.1986 – Първото зимно изкачване на Кангчендзьонга


На 11.01.1986 се случва историческо събитие. Третият по височина осемхилядник Кангчендзьонга 8586м е изкачен за първи път през зимата от поляците Кшищоф Виелицки и Йежи Кукучка. Те го изкачват без употребата на допълнителен кислород и без да ползват височинни носачи.

Този успех обаче бива помрачен от смъртта на Анджей Чок, който става жертва на височинна болест.

“След този безславен старт, двата други екипа започват да си прокарват пътя в планината: Юрек и Кшищоф Виелицки, Анджей Чок и Пшемек Пясецки.

По време на катеренето е било невъзможно да игнорират постоянната кашлица на Анджей, резултат от височината и студа. Това е било изненадващо, предвид лесната му приспособимост към големи височини и изумителната му сила. Постиженията му са впечатляващи: достига до 8000м на К2 по нов маршрут, Лхотце без кислород, нов маршрут на Еверест, Западната стена на Макалу, и Дхаулагири. Кангчендзьонга трябвало да е петия му осемхилядник през зимния сезон. Но кашлицата се влошавала с надморската височина, сухият леден въздух си казвал думата. В лагер 4 станало болезнено ясно, че Анджей трябва да слезе. Само Юрек и Кшищоф щели да продължат. Тръгнали в 5:45 на 11 януари сутринта, оставали им 800м в разредения, студен въздух. Скоро изгубили чувствителност на краката си. В 10 сутринта слънцето ги огряло и сгряло телата им. Всеки от алпинистите се движел сам, необвързан и със собственото си темпо. При не чак толкова стръмен терен, нямало нужда от осигуровка.

Кшищоф се качил на върха първи, обърнал се и веднага започнал да слиза. Юрек го срещнал точно под върха, но не си казали и дума. Умовете им били замъглени, били като роботи. След няколко снимки Юрек също започнал да слиза. Добрали се до лагера и съобщили за успеха в Базов лагер. Отговорът обаче не бил въодушевен, защото по-надолу по склона, Анджей бил смъртно болен. На половината път между лагер 4 и лагер 3, Анджей се почувствал толкова слаб, че едва ходел. Те буквално го свалили до лагер 3. Сврени в една голяма палатка, прекарали нощта в топене на сняг и приготвяне на течности за здравите алпинисти в единия край на палатката и диуретици за Анджей в другия край. Положението му се влошавало с всяка минута. В един зловещо тих момент те погледнали към мястото където Анджей си почивал. Вече бил спрял да диша. Всички опити за реанимация били неуспешни…”

От книгата “Freedom Climbers” на Бърнадет Макдоналд

Кшищоф Виелицки (ляво) и Йежи Кукучка след изкачването

Източник; 8000ers.com


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *