За заключените чайни и шортите


Както всички разбраха (а ако някой не е – значи живее щастливо и безметежно вдън гори тилилейски и има право да се заключва когато си иска), в навечерието на новата 2019г в чайната на Черни връх бе отказан достъп на премръзнал човек. Разбира се в историята има повече от една истина и умишлено изчакахме няколко дни, докато по случая се произнесат и двете страни. Случилото се отвори обаче дискусия не само за моралната отговорност да приютиш страдащ човек, но и по няколко други наболели проблема. 

Случката накратко – компания решава да посрещне новата година в чайната на Черни връх. Идеята им не е да пребивават вътре в столовата, а да останат в предверието, което е отворено постоянно. Паралелно с тях обаче тръгва и техен познат, който има желание да избяга разстоянието от центъра на София до върха, облечен само с клин и шорти. Когато подминава компанията няколкостотин метра под върха, той е гол до кръста. Пристига преди тях и се опитва да влезе, никой не му отваря. В този момент се преохлажда, но не се облича веднага. В раницата си има твърде недостатъчна екипировка, която обаче би могла да му помогне донякъде в първите минути.

С пристигането на другите, той започва да показва признаци на хипотермия и те също опитват да накарат празнуващите вътре да отворят, получават отказ. Междувременно го обличат и се обаждат на Планинската спасителна служба, а от чайната отварят вратата след обаждане на ПСС до тях. Спасителите свалят бегача с шейна до Алеко. Там той изчаква няколко часа докато другите слезнат и го приберат с кола в София.

При така представен разказ, в социалните мрежи и националните медии се надигна вълна на справедливо възмущение срещу хората, които не са приютили изпадащия в хипотермия човек. Впоследствие обаче, обяснявайки колко е подготвен, той сам заяви:

Състоянието ми по моя преценка не беше критично, нямаше здравословен риск, макар и да беше трудно и доста неприятно за около 20-30 минути. Мога все пак да си представя добре, защо участниците в групата се стреснаха, имайки по-ограничена информация за ситуацията и съжалявам за всичко, през което те минаха. Неколкократните ми повторения, че знам, какво се случва и ще бъда добре, не бяха дотам убедителни на фона на интензивното ми треперене.

Поискахме отново мнение и от планинския спасител Росен Талов по въпроса с това доколко е разумно да тичаш по гащи през зимна нощ към Черни връх:

Тъкмо започнахме да забравяме за неуспешния опит за оцеляване в Пирин и се появи друг “екстремист”. Кирил Радев предприе в Новогодишната нощ необикновено бягане от НДК до Черни връх и го осъществи. Ето как го описва бягането неговият приятел Димитър Кенаров: “Първоначалните ни радостни викове и непринудена възхита постепенно обаче потънаха в странна тишина, когато той най-накрая се изравни с нас: напълно гол до кръста, по шорти и с маратонки, с лека раница на гърба, космите на брадата и тялото му побелели от скреж, той подтичваше леко нагоре с някаква неистова, неземна, почти божествена концентрация. Никой не можеше да повярва на очите си. Все едно виждахме дух или някакво приказно създание.” Но какво се случи на върха: В момента, в който е преустановил активното движение е получил хипотермия поради ненавременно затопляне и в крайна сметка отново ПСС е оказала необходимата помощ. Отказът да бъде допуснат в топлата чайна няма да го коментирам. Кирил твърди, че тренира по метода на Вим Хоф – Ледения човек и отрича да е получавал хипотермия, а това било като резултат от разконцентрирането му. Всеки експеримент и метод трабва да бъдат добре обмислени откъм сигурност! Какво щеше да се случи с него, ако не беше достигнал върха? Ако се беше загубил поради мъгла? Ако беше планирал правилно начинанието, той трябваше да си осигури повече екипировка, която да даде на неговите приятели. Същите тези негови приятели да се намират по трасето от Алеко към върха и да са в готовност да му я дадат. Най-късно 2 минути след достигането до върха, той трябваше да бъде облечен и обут подобаващо за атмосферните условия. Да разчиташ на топлата чайна е добре, но винаги трябва да имаш резервен план, който да ти спаси кожата. Е, ако го беше осъществил по този начин, най-вероятно нямаше да стане медийно известен и малцина щяха да знаят за това начинание. Скоро и неговата слава ще отшуми, но се опасявам, че ще се появи друг.

Сега да погледнем и другата страна и въпросите, които повдига

Чавдар Евтимов е наемател на заслона от почти две десетилетия. Сред планинарските среди мненията относно него са на двата полюса – помогнал е на много, но и много са били посрещнати недружелюбно. След случката уважавани алпинисти, множество планинари и спасители застанаха на негова страна. 

Това, което не е известно на хората извън средите е, че среднощни посещения в заслон Черни връх се случват постоянно. С или без повод, тропането по заключените врати е нещо от ежедневието на съдържателите на чайната. Преди обаждането на ПСС в новогодишната нощ, те изобщо не са повярвали, че някой в предверието има сериозен проблем. Накрая става като в приказката за лъжливото овчарче – когато наистина има човек в нужда пред вратата, тя остава заключена. 

БТС за всеобща изненада реагираха светкавично с изявление, че виновният стопанин на чайната ще бъде уволнен, междувременно той сам пусна предизвестието си. Според договора, цитиран от БТС, съдържателите са били длъжни да осигуряват 24/7 и 365 дни в годината достъп до столовата (не само до заслона в предверието) и санитарния възел. По този параграф, те са в нарушение не само на 31.12.2018, но и през повечето време от двайсетгодишното си стопанисване. Преди години столовата наистина оставаше отключена и беше обект на не една вандалска проява. Не само, че Чавдар Евтимов е бил в нарушение, но заключените хижи без аварийно помещение за зимно пребиваване, се срещат и другаде по нашите планини. 

Димо Колев, председател на Български Планинарски Съюз, повдигна няколко въпроса към БТС:

  1. Какъв точно е статута на обекта на Черни връх – заслон, хижа, чайна?
  2. Ще има ли конкурс за стопанисване на обекта, след като Чавдар Евтимов го напусне? 

Ние добавяме и още два въпроса:

3. Ще има ли санкции и за арендаторите на други обекти, които не осигуряват аварийно помещение за зимно пребиваване? 

4. Има ли БТС волята да следи за изпълнението на договорите си с наемателите? 

В крайна сметка от играта на счупен телефон и сблъсъка на “ти си ми длъжен” и “ти къде си тръгнал гол” може да произтече и нещо конструктивно.

Способни ли сме да повишим планинарската си култура и всеки, тръгнал да прави екстремни изпълнения, на първо място да помисли как да е максимално независим в случай на нужда?

Способни ли са БТС да се вземат в ръце и вместо да минат с една изкупителна жертва на всичките си проблеми, да осигурят спазване на собствените си наредби навсякъде в подопечените им хижи, заслони и други обекти? 


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *