Чо Ойю (8201) е шестият по височина връх на планетата, известен като най-достъпният осемхилядник. Въпреки тази си слава, той често е повод за противоречия. Чо Ойю представлява едно обширно плато и връхната точка не е ясно изразена. Все пак връх има и следва всеки, изкачил се на платото, да е достигнал до него.
Често се смята, че най-високата точка е мястото, откъдето се вижда Еверест, което подлежи на критики, тъй като Сагарматха се вижда преди да се достигне горния край на платото. Според австралиеца Джейми МакГинес, височинен водач към голяма агенция, това е причина много хора действително да не стигат до Чо Ойю, а да се връщат от точката, където се вижда Еверест. Причината е, че за признаване на върха, ще бъдат попитани именно това – “Видяхте ли Еверест”. Друга опция за “валидация” на върха е гледката към езерата Гокьо, те в комбинация с Еверест биха могли да служат като допълнителен ориентир. Разпространено е и мнението, че върхът е конкретна точка на югоизточната страна на платото, откъдето се вижда седлото Нуптце-Лхотце-Еверест.
Трябва да се има и предвид, че от излизането на платото до истинската връхна точка може да има от 20 минути при силен алпинист и добър сняг, до часове за големи групи и отслабнали от височината и умората катерачи, както и при лоши снежни условия. Преди години наистина се е смятало, че върхът е достигнат при излизането на платото, но това се оказва под реалните 8201м. За щастие почти всеки, достигнал върха, оставя нещо горе – щека, молитвени флагчета и други предмети, които да обозначат спорната връхна точка. Това е и единственият ориентир, освен gps траковете, който да послужи за доказателство в ситуация на слаба видимост когато гледките към околните върхове липсват.
През 2017г известният скоростен алпинист Килиан Жорнет си постави за цел да изкачи върха за 14ч като аклиматизация за скоростния си опит на Еверест. В крайна сметка, както е видно и от видеото, което излиза впоследствие, Килиан не е особено сигурен дали е бил на самия връх. Но това е и без особено значение за него, тъй като целите му са съвсем различни. По време на изкачването му прииждат облаци и Жорнет се озовава в началото на платото, под върха, без да знае къде точно е той и без да има никакъв ориентир. Сам споделя, че е обикалял платото без да спира, докато накрая не решава да се върне, не достига до купчинката молитвени флагчета, която маркира върха.
снимка Franck Tessier, 13.05.2018
https://www.francktessier.com/
В идентична ситуация се оказва и българинът Атанас Скатов, който атакува Чо Ойю миналата пролет. С излизането на платото и все още далеко от върха той попада в променлива облачност. Скатов е последен на върха за деня в 14:15 непалско време (16:30 китайско), преди него там са били 8 катерачи. Всички, освен българина, се качват в добро време и без мъгла. Франк Тесие, достигнал Чо Ойю последен преди него споделя:
Нямаше мъгла на върха, кумулусите бяха в посока Еверест. Видях Скатов над Жълтия пояс.
Франк е на върха в 13:15 (15:30 китайско време) и прекарва там почти цял час, през който времето не се разваля. Може би липсата на кислород и умората (Франк също извършва безкислородно изкачване) са замъглили донякъде преценката му за време, тъй като е невъзможно да срещне Скатов час по-късно над Жълтия пояс (техничен участък по маршрута с фиксирани въжета и преди да се излезе на връхното плато). От там до върха разстоянието е голямо, а срещата се е състояла по времето, по което българина би трябвало вече да е стъпил на Чо Ойю.
снимка: https://www.francktessier.com
Във филма “Трудният път към върха” последните кадри са от платото, Скатов се движи в условия на променлива облачност и повтаря почти дословно думите на Килиан Жорнет – с излизането на платото пада гъста мъгла и нищо не се вижда. За съжаление кадри от върха няма, единствено с обаждане по сателитния си телефон до България, той разбира че според GPS следата би трябвало да е изкачил Чо Ойю. Защо не е видял молитвените флагчета, които присъстват на снимките на всички, изкачили се през деня, можем само да гадаем. Бихме се радвали, ако Атанас Скатов предостави повече информация и кадри от финалните метри, тъй като е последният за сега българин бил на Чо Ойю.
източници: Explorersweb.com
https://www.francktessier.com
https://www.himalayandatabase.com
[…] Отговор на статия от LUCY STAMENOVA публикувана на 04.02.2019 в интернет сайт – ТУК […]
Аз, Мария Илиева заявявам най- отговорно,че на 13.05.2019 г, след като,видях, че Следача на GPS устройството на Атанас Скатов съвпадаше с точката обозначаваща вр. Чо Ойо на картата , аз му чиститих изкачването на върха в разговор по сателитния му телефон. Този ден той ми се обаждаше през 30 мин. ( което може би е запаметено на телефона) и аз следях траекторията на движението му на всеки 5 мин.Той се съмняваше предвид гъстата мъгла,която беше паднала и аз го уверих, че се намира на самия връх.
Бих заявила горното пред всеки оторизиран орган, включително и съда ако е необходимо.
В такъв случай координтаите на върха не съвпадат с флагчетата? Скатов твърди, че е следвал следите от пъртината до самия край, а както виждаме от снимките те извеждат до флагчетата. Значи не ги е следвал до края? Наско, освен следач, предполагам използва и часовник-висотомер и предполагам също с GPS, а не такъв, влияещ се от атмосферното налягане. Каква височина му е показвал в момента, когато е тръгнал назад и надолу? Съжалявам, че го казвам, но наличието на сертификат не удостоверява изкачването на върха. Имаме случаи в българския алпинизъм, когато хора не са се качвали, а са получавали сертификати. Особено на Ленин и две спорни изкачвания на Броуд пик 2001 и Шиша Пангма. Както има и обратните случаи-когато хора са се качвали, но не са получавали сертификат. Като пример ще посоча аржентинеца Мариано Галван. Мисля, че през 2015 той изкачи единият от Гашербрумите и после без пермит изкачи и Броуд Пик. Понеже го направи без пермит, съответно няма как и министерството на туризма да му издаде сертификат, защото изкачването се водеше нелегално. В Непал доказването на изкачване се прави със снимка и/или видео от върха. Ако има фотошоп, той се установява лесно с технически средства. На мен друго, освен снимка и час на стъпване на върха, не са ми искали за издаването на сертификат. Даже не се изиска уточнение с килород или без се е осъществило изкачването. Никой не ме е разпитвал кого съм видял и с кого съм се разминал, а и не ми е работа да идентифицирам кой стои зад маската и да си записвам в колко часа и къде съм го срещнал. Вероятно подобна информация се изисква ако е спорно изкачването. В крайна сметка всичко това е лично отношение към алпинизма. За едни е формалност дали са 5-10 метра под върха, за други е от първостепенна важност. Не за да докажат на другите, а на себе си и да спят спокойно с чиста съвест.
Би било чудесно, ако г-н Скатов и екипът му хвърлят светлина по въпроса. Да се заяви стигането до връхната точка на осемхилядник без солидни доказателства е безотговорно и морално неприемливо.