снимка: личен архив

Мечтата да се спуснеш със сноуборд от осем хиляди метра


С повече от 25 години опит в планинарството и екстремния сноуборд, Владимир е един от пионерите на този спорт в България. С дъска по родните планини, Алпите, Доломитите, Кавказ, Алборз, Памир и Хималаите, неговият поглед и мечти винаги са били насочени нагоре, към високите върхове и все по-големите предизвикателства. Владимир има зад гърба си спускане от вр. Монблан 4810м, зимно изкачване и спускане от най-високия връх на Близкия Изток вр. Дамаванд 5671м. в Иран, а през юли 2017г. той направи първото българско сноуборд спускане от над 7000м.– по северната стена на вр. Ленин 7134м. в Памир, Киргизстан.

Сега е време за един от най-високите върхове на планетата и в момента Владимир се подготвя за сноуборд експедиция на осемхилядника Манаслу през есенния сезон на 2019. Може да подкрепите експедицията му в HelpKarma.

Представи се с няколко реда

Трудно ми е да вляза в няколко реда, но от гледна точка на планините, вече имам точно 25 сезона сноубординг зад гърба си, а съм израснал на ски от най-ранна детска възраст. Обичам планината, а притегателната и сила никога не ме е оставяла да се отдалеча твърде много от нея. Смятам, че до голяма степен ме е оформила като личност и е допринесла за това да бъда един истински щастлив човек. Занимавам се с още много спортове и хобита, имам и бранд за сноуборд дъски, имам и отделен професионален живот, но зимната планина и сноуборд спусканията по диви терени до ден днешен са най-голямата ми страст.

снимка: личен архив

Как реши да се захванеш с екстремно сноуборд спускане от високите върхове?

Съвсем постепенно! Даже не мисля, че някога съм взимал конкретно решение в тази посока. Нещата просто са се случвали спонтанно и естествено, като плод на моите желания и мечти. С годините, волно или неволно, винаги съм се насочвал към по-големи и по-трудни планини, върхове и терени. Те изискват все повече опит, усилия и отдаденост, но в същото време ми носят и повече удовлетвореност, щастие и незабравими мигове. Мисля, че всеки, който ходи активно в планината, може да ме разбере.

Как се определяш – повече планинар/алпинист или сноубордист? Все пак изкачването е по-голямата част от начинанието.

Въобще не се определям – правя това, което обичам и всякакви дефиниции са ми трудни и излишни. Изкачвам планини и върхове и се спускам от тях със сноуборд по избран от мен терен и маршрут. Двете неща са толкова свързани и в сърцето ми, че не мога да ги разделя. Не знам къде свършва планинарството и къде започва алпинизма, не знам кога някое спускане е екстремно и кога не. Всеки си има усещане и критерии за нещата, така че ще оставя на читателите сами да преценят. А това, че изкачването на един връх отнема стотици и хиляди пъти повече време от спускането е вярно, но по-важното е кое колко място заема в съзнанието и емоциите у човека.

снимка: личен архив

Кое приемаш за ултимативното предизвикателство – височината или терена?

И двете, и по отделно, и свързано. Комбинацията между голямата височина и опасния терен е най-голямото предизвикателство за мен. За това и следващата ми цел е осмият по височина връх в света – Манаслу 8163м. Това ще е може би най-големият тест за тялото и уменията ми в планината и сноуборда до момента. Още дори не съм тръгнал, а вече години хвърлям сериозни усилия и средства в тази посока, така че предизвикателствата са от всякакво естество.

Какво според теб липсва в България, що се отнася до екстремната страна на планинарството/алпинизма и зимните спортове?

Вижте, моята чаша гледам да е винаги наполовина пълна. Що се отнася до природните дадености, аз смятам, че имаме много и че аз лично съм получил и продължавам да получавам предостатъчно. Разбира се, нямаме ледници и големи височини, по-които да се тренира за Хималаите например, но човек, когато има желание, ще намери и начин да се подготви.

снимка: личен архив
снимка: личен архив

Доста осемхилядници вече са спуснати изцяло със ски, в момента дори има два екипа на Нанга Парбат, но сноуборда сякаш е по-непривлекателен за тази дейност, така ли е?

Не бих казал, че е по-непривлекателен. Истината за мен е, че сноубордът е доста по-млад спорт, а високите планини се изкачват от по-зрели хора с традиции в ските. От друга страна, за разлика от ските, статистика за сноуборд спусканията от осем хилядници никой не поддържа и така излиза, че спускания няма, а това не е така. Чисто технически, няма проблем тези върхове да се карат и със ски, и със сноуборд – това е въпрос на лично предпочитание и умения.

Стискаме палци за Манаслу, мислил ли си коя да е следващата цел?

Благодаря! Много хора стискат и съм признателен на всички. Истински вярвам, че това помага, защото го усетих, докато изкачвах последните метри на вр. Ленин 7134м. в Памир през 2017. Не съм мислил за нищо след Манаслу. Това е основната ми цел към момента и съм съсредоточен само в нея. Надявам се да имам късмет с времето, снега, здравето и да успея, а другите планове – след това.

Повече информация за Владимир: www.vladimirp.com

Кампания за набиране на средства за експедиция до вр. Манаслу: www.helpkarma.com/help/project8000


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *