Wojciech Kurtyka. pl.aleteia.org

Войчех Куртика (25.07.1947)


Войчех Куртика (също Войтек Куртика, роден на 25 юли 1947 г. в Скръжка край Клодзко) е един от най-големите алпинисти в света, основоположник и гуру на алпийския стил на изкачване на големи стени в най-високите планини. Живял е във Вроцлав до 1974 г., когато се премества в Краков. Завършил е инженер по електроника (през 1973 г. във Вроцлавския технологичен университет).

Куртика става добре познат в чужбина в началото на 1973 г. след първото зимно изкачване на Trollveggen (Troll Wall) в Норвегия, най-високата вертикална скала на континента. С големите височини започва през 1972 г., като завършва малко известно, но важно според него, първо изкачване на стената на Ахер Чог в Хиндукуш, в лек, алпийски стил. В Хималаите отива за първи път през 1974 г. След участието си в две големи полски национални експедиции през 1974 и 1976 г., той постепенно се насочва към леки експедиции.

Катерил е заедно с хималаисти от световна класа, между които Алекс Макинтайър (1977, 1978, 1980, 1981), Йежи Кукучка (1981, 1983, 1984), Дъг Скот (1993, опит на Нанга Парбат), Ерхард Лоретан (1988). , 1990, 1991, 1997), Райнхолд Меснер (1982, зимният опит на Чо Ойю), Йасуши Яманой ( 2000, 2001, опити на K2 и Латок).

Забележителни изкачвания:

Високи Татри

  • 1970 г. – Mały Młynarz (Malý Mlynár на словашки), СИ стена, нов свободен маршрут (който отваря степен по-висок от VI (по скалата на UIAA), наричан обикновено Kurtykówka), с Михал Габриел, Януш Курчаб
  • 1972 г. – Казалница, маршрут Pająki (маршрут на словашката група “Паяците”), първото зимно изкачване, с Казимеж Глазек, Марек Кенсички
  • 1973 г. – Косиол Казалници (Kazalnica Cwm, Kazalnica Sanctuary), маршрут Superściek (Супер канализация), 1-во изкачване (през зимата), с Пьотр Ясински, Кшищоф Панкевич, Збигнев Вач
  • 1980 – Казалница, Кант Филара (ръбът на стълба), първото свободно изкачване (всъщност най-трудният свободен маршрут в Татрите), с Владислав Яновски
  • Казалница, други първи зимни изкачвания и нови маршрути, 1971, 1992
  • 1991 г. – нови маршрути до 7с + в варовикова част на Татри

Планините на Норвегия

  • 1973 – Trollryggen, Северна стена (Тролска стена), долината Ромсдал, френски маршрут (French directissima), първото зимно изкачване, с Марек Кенсички, Ришард Ковалевски, Тадеуш Пьотровски

Алпи, масива на Мон Блан

  • 1971 – Егюи Ноар, Западна стена, маршрут Витали-Рати, първото полско изкачване, с Януш Курчаб
  • 1973 – Пти Дрю, Западна стена, Directe Americaine, първото полско изкачване, с Анджей Тарнавски
  • 1973 – Пти Дрю, Северна стена, нов маршрут в лявата част (Voie Petit Jean, в памет на Ян Франчук, който загива по време на експедиция Кунянг Чиш през 1971 г.)
  • 1975 – Гранд Жорас, Северна стена (Pointe Hélène, полски маршрут), нов маршрут, с Йежи Кукучка и Марек Лукашевски

Големи височини

  • 1972 г. – Кохе Тез, 7015 m (Хиндукуш, Афганистан), Северен ръб, нов маршрут с поляците Алиша Беднарц и Ришард Козиол
  • 1972 г. – Ахер Чог, 7025 m или 7017 m (Хиндукуш, Афганистан), Североизточна страна, нов маршрут, с Яцек Русицки, Марек Ковалчик, Пьотр Яшински (всички полски)
  • 1974 – Лхотце 8516 m, член на първата зимна (есен до зима) експедиция (Анджей Завада, лидер и Анджей Хайнрих на 27 декември достига височина около 8250 m)
  • 1976 г. – К2, 8611 m, Източен хребет, опит (Куртика достига около 7900 m, най-високата точка, достигната от експедицията им е около 8400 m (Евгениуш Хробак, Войчех Вроц – този дълъг маршрут е завършен до върха – чрез отклоняване на горната част на реброто Абруци – през 1978 г. от американска експедиция, ръководена от Джеймс Уитакър, пълната линия до върха през СИ ръб е все още девствена.
  • 1977 – Кохе Бандака, 6868 m (Хиндукуш, Афганистан), СИ стена, нов маршрут, с Алекс Макинтайър и Джон Портър
  • 1978 – Чангабанг, 6864 m (Гарвалски Хималаи, Индия), директно по южната стена, нов маршрут, с Алекс Макинтайър, Джон Портър и Кшищоф Журек
  • 1981 г. – Макалу, 8481 m, Западна стена, два опита за директен нов маршрут (по време на втория, през есента, достигат около 7900 m), с Йежи Кукучка, Алекс Макинтайър (по-късно Кукучка стига до върха със самостоялтелно изкачване чрез вариант на нормалния маршрут)
  • 1982 – Чо Ою, зимен опит, с Рейнхолд Меснер
  • 1985 – Гашербрум IV, 7925 m (Балторо, Каракорум), западната стена (сияйната стена), първо изкачване в чист алпийски стил (не до върха), с австриеца Робърт Шауер
  • 1988 – Транго (Безименна) кула, 6239 m (Балторо, Каракорум), Източна стена, нов маршрут, с Ерхард Лоретан
  • 1987-2000 – K2, Западна стена, няколко (4 или 5) опита, до 6650 m (1994)
  • 1993, 1997 – Нанга Парбат, 8126 m, опити по ръба Мазено
  • 1995 – Лосар, 700 метров ледопад над Намче Базар, Непал, 2-ро изкачване, с поляка Мачей Рисула
  • 2001 г. – Кула Биерахи, Централна, ок. 5700 m (ледник Чоктой, Каракорум, Южна стена, нов маршрут (японско-полски пикник), с Таеко и Ясуши Яманой (по време на опитите на Северното ребро на Латок I)

Осемхилядници

  • 1980 г. – Дхаулагири I – Източна стена, нов маршрут в алпийски стил (не до върха), с Рене Гилини (Швейцария), Алекс Макинтайър и Лудвик Уилчински (Полша)
  • 1982 – Броуд Пик – нормален маршрут в алпийски стил с Йежи Кукучка
  • 1983 – Гашербрум I, Гашербрум II – два нови маршрута в алпийски стил с Йежи Кукучка (полска мемориална експедиция на Алекс Макинтайър)
  • 1984 г. – Броуд Пик – траверс на трите върха, северен (нов маршрут), среден (или централен) и главен в алпийски стил с Йежи Кукучка
  • 1990 – Чо Ойю – Югозападна стена, нов маршрут в алпийски стил с Ерхард Лоретан и Жан Троайе
  • 1990 – Шиша Пангма Централен връх 8008 m, нов маршрут по южната стена в алпийски стил с Ерхард Лоретан и Жан Троайе

Идеите за минимално оборудване и подкрепа дори на най-трудните стени и най-високите върхове са включени в неговата философска концепция за “пътеката на планината” (path of the mountain). Изкачването с австриеца Роберт Шауер по 2500-метровата Сияйна (Западна) стена на Гашербрум IV (7925 m) в Каракорум от 13 до 20 юли 1985 г. в чист алпийски стил се смята за едно от най-големите постижения в цялата история на алпинизма (включително скално катерене, боулдър и др.).

Освен катерач, Куртика е автор на много статии за катерене, публикувани на полски и английски език. Той е и изобретател (около 1980 г.) на местната полска система за класификация на свободните изкачвания. Тази система използва отворена скала, наречена “скала Куртика” или “Краковска скала”.

През 2016 г. той е удостоен с наградата “Piolet D’Or Award” до живот или “Prix Walter Bonatti”.

Източник; 8000ers.com ; wikipedia.org


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *