Юбилейна среща по случай 10 години от експедиция „Мон Блан 2009″.


Иван Кожухаров и екипът на “Споделени върхове” ви канят на юбилейна среща по случай 10 години от експедиция „Мон Блан 2009″.

Място: Walltopia Climbing Center, София Тех Парк

Дата и час: 17 септември от 18.30

Вход: свободен

ПРОГРАМА 18:30 – 19:00 – Добре дошли (настаняване)
19:00 – 19:10 – Откриване
19:10 – 19:45 – прожекция на „Да стъпиш на Мон Блан“ Филмът е печелил различни награди, включително „Златен Дявол“, категория „Планини“ от 42-рия Фестивал на планинарските филми в Диаблере, Швейцария.
19:45 – 20:35 – Разговор за: АЛПИНИЗМА, КАТЕРЕНЕТО, ПЛАНИНАТА, РИСКОВЕТЕ, ЦЕЛИТЕ, ПРИЯТЕЛСТВОТО, СПОДЕЛЕНИТЕ ВЪРХОВЕ;
20:35 – 20:50 – Дискусия, въпроси и отговори
Ще бъдат показани и кадри от други изкачвания на екипа на „Споделени върхове“


С участието на: Иван Кожухаров, Александър Шопов, Георги Георгиев, Георги Пенев, Дойчин Боянов, Мариян Вълчев, Петко Тотев
Водещ: Ива Дойчинова

През 1990 г., при катерене в Алпите по западната стена на връх Пти Дрю, група български алпинисти попада под огромен каменопад. Тежко засегнат е един от тях – Иван Кожухаров. Инцидентът го обездвижва, а лекарската прогноза е, че няма да може да живее извън болнична обстановка. Стъпка по стъпка, Иван успява да преодолее тези нови и трудни житейско-скални пасажи. Завръща се в планината и заедно със своите приятели и колеги алпинисти намират начин отново да се катерят заедно. Хронологията на техните споделените върхове: – изкачване на връх Мальовица (2729 м.) – 2000 г. – изкачване на връх Вихрен (2 914 м.) – 2002 година – полет с парапланер (по китайската система) – 2003 г. – изкачване на Куклата, 140-метрова алпийска стена в Рила планина – изкачване на връх Мон Блан дю Такюл (4 248 м), съседен на най-високия връх на Алпите – 23 септември 2007 г. – зимно изкачване на най-високия връх на Балканите – Мусала (2 925 м) с преспиване на открито под върха – януари 2009 г. – изкачване на Мон Блан (4 810 м), най-високия връх на Алпите – 8 септември 2009 г.

„Иван успя да постави една цел пред всички тези хора от екипа. Може би всеки се сблъска с гордостта си: Защо пък наистина да не можем да го направим? Дълбоко в алпинизма е заложен стремежът към невъзможното. Съгласете се – невъзможно е един човек, прикован на инвалидна количка, да се качи на Мон Блан.“ Дойчин Боянов, алпинист, екип „Споделени върхове“

„Най-слабото звено в цялата организация на изкачването на Мон Блан беше тялото на Иван. Най-здравото и силно звено – беше духът му. Самата истина е това, че Иван ни заведе на Мон блан, а не ние го изкачихме.“ Петко Тотев, алпинист, екип „Споделени върхове“

….

„Вероятно много хора искат да правят нещо, да бутат напред! Но не всички го могат. Иван го прави! Имаше и малко национализъм в цялата работа. На едно от събиранията на екипа, буквално казах на момчетата: „Дайте да се напънем и да покажем, че сме нещо.“ И ние, трийсетина човека от България, обърнахме планината с хастара навън.“ Мариян Вълчев, алпинист, екип „Споделени върхове“

„Събрахме се 35 души и направихме нещо, което за някои изглежда необичайно, чудновато, а за някои може би дори сензационно. Но то е израз на много истински, човешки ценности – приятелство, себеотдаване, мотивация, жестоко постоянство и работа. Това, което ние свършихме в планината, може да се върши във всяка област на живота – в личен, в обществен, в професионален план. С този екип, с тази мотивация, с която се качихме на този връх, ние можем да направим много работи, каквото си поискаме. Можем да изядем едно агне или пък да вземем 50% дял от някои пазар…“ Иван Кожухаров, алпинист, екип „Споделени върхове“ p

„Всъщност ние не бяхме на Мон Блан заради върха. По-скоро бяхме там заради споделянето, заради това и проектът се казва „Споделени върхове” и според мен това е ключовата дума. Всъщност всички споделихме нещо. Споделихме един връх, едно усилие, споделихме един бивак или един изгрев, но това са всъщност нещата, които са по-запомнящите се. Изкачването на Мон Блан все още не е завършило. Предполагам, че всеки един от хората, участвали в него, го преживява все още.“ Георги Георгиев, алпинист, екип „Споделени върхове“

 


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *