През 2018г на българския пазар беше президадена книгата на Стефан Попов “Планини и хора”, едно от емблематичните произведения в родната планинарска литература. Тя стана факт, благодарение на група ентусиасти – изявени планинари, спасители и водачи. Година и половина по-късно е факт и второто им начинание в памет на основателя на БАК (Български алпийски клуб) Стефан Попов, а именно – да поставят паметна плоча в района на Мальовица. За място те избраха Втора тераса, където има изграден своеобразен мемориал на загиналите български алпинисти.
Нека да има един спомен там, за идеологът и организаторът на първите български планинари, които не са искали да се нарекат “туристи” и са създали нова, своя организация. Преди 90 години…Не са смеели още да се отъждествят с алпинистите, но са търсели нещо повече в планините, освен разходка на чист въздух и красиви гледки. Там ѝ е мястото на тази плоча, под траверса, за който Стефан Попов казва в своята книга “Планини и хора”: “Рупите! Първото ми дело в планината!”. С гледка към връх Орловец, където е бил ключовия пасаж за първите, минали от там, през 1927 г.
Момчил Дамянов, планински водач
Стефан Савов Попов е роден на 24 януари 1906 г. в София. През 1910 г. семейството му се мести в Русе, където баща му е назначен за директор на Висшия педагогически курс за учители. В Русе Стефан Попов учи в немското католическото училище „Св. Йосиф“ – немски, френски и английски. Започва гимназиалното си образование в Русе, но тогава баща му е назначен в Министерство на образованието и семейството се завръща в София, където Стефан завършва гимназия.
Стефан Попов е един от учредителите на Българския планински клуб (БПК) през 1929 г., което се приема за начало на организирания алпинизъм в България, пет години по-късно клубът е преименуван на Български алпийски клуб (БАК). По спомени на присъствалите той е бил душата на идеята за създаването на клуба; избран е за негов председател (1929 – 1931), а после за секретар (1931 г.). След 1925 г. публикува в изданията „Млад турист“, „Български турист“, „Народ“, „Слово“, „Отечество“, „Утре“, „La Bulgarie“, „Юридическа мисъл“.