Зимно К2… какво би помогнало според Ралф Дуймовиц


Ралф Дуймовиц е първият германец, който се сдобива с Хималайската корона. Необходими са му 15 години, за да изкачи 14те най-високи върха на планетата. Той е 16-ят човек с титлата в света и освен това е бил съпруг на първата жена, изкачила 14-те без кислород – великата Герлинде Калтенбрунер. От всички 14, той изкачва с кислород само Еверест, през 2012-та се завръща за да опита без кислород. Не успява, но на връщане прави снимка на огромната тълпа, която се опитва да достигне върха на всяка цена. Снимката добива небивала известност и отново обръща внимание на комерсиализацията на „покрива на планетата“. Ралф има над 40 експедиции, включително зимен опит на Нанга Парбат.
Снимката, която прави Ралф на Еверест през 2012г
На прага на 2021 година, от профила си в Instagram Ралф опитва да даде съвети на четирите експедиции, които имат за цел зимно изкачване на К2:
„Има над 60 човека в поне четири различни експедиции с най-различни нива на подготовка. Може би някои от тези съвети ще бъдат полезни за да се намали риска при толкова много хора: 
  • Работа заедно, координиране на усилията, уважение един към друг – вместо надпревара – това със сигурност ще подисгури безопасното връщане на всички.
  • „Катерачите гости“ трябва да подкрепят Шерпите по всеки възможен начин и колкото могат повече.
  • През зимата, каменопадите на 8000м са провокирани и от ветровете, в този конкретен случай и от големия брой участници.
  • В Лагер 1 има място за максимум 6 до 8 палатки, повечето застрашени от каменопад.
  • След аклиматизация и фиксиране на въжетата, ако един катерач не може да се изкачи самостоятело от Базов лагер (около 5000) или Преден базов лагер (ок. 5350) директно до Лагер 2 на 6800, то той въобще не трябва да си помисля да изкачва К2! Тази планина не е за бавни хора – твърде много обективни опасности има, още повече през зимата! 
  • По реброто Абруци има километри стари и опасни въжета.
  • От края на Черната Пиранида, покрай приблизителното положение на Лагер 3 (7300м) и до Рамото, опасността от лавини тип снежна дъска е огромна. Теренът е като учебник по лавинна опасност, с типичните навети от вятъра дъски, които се оформят след всяка буря. 
  • Да имаш GPS постоянно е критичо. В лошо време, особено когато е запълнена пъртината, е почти невъзможно да намериш пътя по ледопада между Преден базов лагер и Базов лагер, както и между Лагер 3, Рамото и Гърлото на бутилката.
  • Рамото на К2 е масивно, безкрайно плато – лошо място да се загубиш на почти 8000м.
  • Никой не трябва да се качва над Лагер 3, освен ако не е в топ форма, било му е „лесно“ да стигне до там и има готовност да страда още. В сравнение с горната част на К2, долната е разходка в парка. „

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *