Ралф Дуймовиц е първият германец, който се сдобива с Хималайската корона. Необходими са му 15 години, за да изкачи 14те най-високи върха на планетата. Той е 16-ят човек с титлата в света и освен това е бил съпруг на първата жена, изкачила 14-те без кислород – великата Герлинде Калтенбрунер. От всички 14, той изкачва с кислород само Еверест, през 2012-та се завръща за да опита без кислород. Не успява, но на връщане прави снимка на огромната тълпа, която се опитва да достигне върха на всяка цена. Снимката добива небивала известност и отново обръща внимание на комерсиализацията на “покрива на планетата”. Ралф има над 40 експедиции, включително зимен опит на Нанга Парбат.
На прага на 2021 година, от профила си в Instagram Ралф опитва да даде съвети на четирите експедиции, които имат за цел зимно изкачване на К2:
“Има над 60 човека в поне четири различни експедиции с най-различни нива на подготовка. Може би някои от тези съвети ще бъдат полезни за да се намали риска при толкова много хора:
- Работа заедно, координиране на усилията, уважение един към друг – вместо надпревара – това със сигурност ще подисгури безопасното връщане на всички.
- “Катерачите гости” трябва да подкрепят Шерпите по всеки възможен начин и колкото могат повече.
- През зимата, каменопадите на 8000м са провокирани и от ветровете, в този конкретен случай и от големия брой участници.
- В Лагер 1 има място за максимум 6 до 8 палатки, повечето застрашени от каменопад.
- След аклиматизация и фиксиране на въжетата, ако един катерач не може да се изкачи самостоятело от Базов лагер (около 5000) или Преден базов лагер (ок. 5350) директно до Лагер 2 на 6800, то той въобще не трябва да си помисля да изкачва К2! Тази планина не е за бавни хора – твърде много обективни опасности има, още повече през зимата!
- По реброто Абруци има километри стари и опасни въжета.
- От края на Черната Пиранида, покрай приблизителното положение на Лагер 3 (7300м) и до Рамото, опасността от лавини тип снежна дъска е огромна. Теренът е като учебник по лавинна опасност, с типичните навети от вятъра дъски, които се оформят след всяка буря.
- Да имаш GPS постоянно е критичо. В лошо време, особено когато е запълнена пъртината, е почти невъзможно да намериш пътя по ледопада между Преден базов лагер и Базов лагер, както и между Лагер 3, Рамото и Гърлото на бутилката.
- Рамото на К2 е масивно, безкрайно плато – лошо място да се загубиш на почти 8000м.
- Никой не трябва да се качва над Лагер 3, освен ако не е в топ форма, било му е “лесно” да стигне до там и има готовност да страда още. В сравнение с горната част на К2, долната е разходка в парка. “