Базов лагер снимка: John Snorri

К2 обзор – Как одата на радостта се превърна в трагедия*


След успешното и широко тиражирано изкачване на десетимата непалци на 16.01, в подножието на К2 останаха две експедиции – мащабното комерсиално начинание на Seven Summit Treks и тази на Садпара баща и син и Джон Снори. Участниците в историческото постижение се прибраха в Непал. Тръгнаха си и някои от членовете на SST. Успехът беше белязан и от трагедия, Серги Минготе загина, слизайки от Лагер 1 към Преден базов лагер. Така експедицията на SST остана и с един ръководител по-малко, тъй като Серги беше главно действащо лице, заедно с Дава Шерпа. 

Вероятно обнадеждени от факта, че К2 не е наистина непристъпен в най-студения сезон, много от кандидатите за слава останаха в Базов лагер да изчакат прозорец. Наред със стремежа за лично постижение, пред организаторите винаги стои и необходимостта да оправдаят до известна степен средствата, които клиентите им са вложили в експедицията. Така на 1 февруари, след две седмици изчакване в лагера, започна втората атака на върха за сезона. Първи тръгва екип от осем шерпи на агенцията, които трябва да подготвят маршрута, да проверят и заредят лагерите и да фиксират въжета, където е необходимо. Целта е да не се ползва Лагер 4, а атаката да започне от Лагер 3.  През летния сезон изкачването обичайно се предприема от по-високия лагер 4, но условията през зимата не позволяват дълъг престой на тази височина. 

На 2 февруари и останалите членове на експедицията потеглят към лагер 1, недобре аклиматизирани и изтощени от дългото време, прекарано в зимните условия на Базов лагер. Заедно с шерпите, броят им е близо до 20 човека.

На 3 февруари от Базов лагер тръгва и експедицията на Садпара (баща и син) и Снори. Това е планът им:

На 3ти в 4.00 пакистанско време, ще започнем катеренето и ще стигнем от базов лагер, до лагер 2. Нашият лагер 2 е под Комина на Хаус. Ще починем там през нощта, на сутринта на 4ти в 8:00 ще се качим от Л2 през Черната Пирамида до нормалния лагер 3 и ще починем там през деня. Същия ден ще започнем и атаката към 21.00 пакистанско време, целта ни е да ни отнеме 15-16 часа до върха. 

Снори беше участник в миналогодишната експедиция на К2, организирана от Мингма Г. Тази година Мингма достигна върха заедно с Нимс и другите 8 непалци. В началото на експедицията Али Садпара беше единственият човек от всички под К2, който е бил на осемхилядник през зимата – той заедно с Моро и Чикон извършва първото зимно изкачване на Нанга Парбат. Тогава с тях е и Тамара Лунгер, която се връща малко под върха. Саджид Садпара има успешно изкачване на К2 през 2019 година, когато е само на 19. 

В този ден членовете на ССТ са на различен етап от изкачването си, някои се отказват и се връщат към Базов лагер – Джон Кедровски, Магдалена Горжковска, Освалдо Перейа, Петер Морман, Пемба Шерпа, Печхумбе Шерпа, Матиа Конте. 

В долния Лагер 2 (под комина) са: Атанас Скатов, Лакпа Денди, Антониос Сикарис, Бернард Липерт, Пуру Кусанг Шерпа, Пасанг Дукпа Шерпа, Пастемба Шерпа. 

В нормалния Лагер 2 (над комина) са: Томас Ротар, Пасанг, Ноел Хана, Темба Боте Шерпа, Колин о’Брейди, Лакпа Темба Шерпа, Мингма Темба Шерпа. 

В долен лагер 3 (6970) са: Тамара Лунгер и Хуан Пабло Мор Прието. 

На 4 февруари те достигат по различно време Л3. Това създава сериозни проблеми – там няма достатъчно палатки, а една част са оставили чувалите си в лагер 2. Часовете преди атаката не предоставят необходимата почивка. Тамара Лунгер обявява, че се отказва поради стомашни проблеми, но остава да нощува в лагра. През нощта членовете на ССТ тръгват нагоре и бързо се отказват. В лагера отново няма място за всички. Има хора с измръзвания. 

Садпара и Снори атакуват директно от Лагер 2. В лагер 3 към тях се присъединява Хуан Пабло Мор от SST. 

Непалецът Пасанг Норбу прави опит за скоростно изкачване, достига до 7600м, когато регулторът му се чупи и се връща също в лагер 3.

На 5 февруари, всички членове на експедицията на SST, с изключение на Хуан Пабло, започват постепенно да слизат към долните лагери. В близост до долния Лагер 3, при смяна на осигуровка българинът Атанас Скатов пада и намира смъртта си по склоновете на Чогори. Първоначалната информация е, че въжето по което е слизал се е скъсало, но от Seven Summit Treks опровергават това предположение, казвайки, че техни членове са ги ползвали и след трагедията без инциденти. Думите на Дава Шерпа:

Почивай в мир Атанас.

В петък, 5 февруари, около 10:30 сутринта нашият член Атанас от България падна от въже близо до Японския Л3. Атанас се катереше с своя шерпа и отиде няколко метра напред, така че шерпът да го вижда добре. Докато сменяше осигуровката си от едно въже на друго, явно са се случили някакви грешки и той падна, ние фиксирахме планината с нови въжета и то не е скъсано. 

Тялото му беше извозено от военен хеликоптер от приблизително 5500м, в 3 следобед същия ден. Сона, Печхумбе и аз отидохме на мястото и го изнесохме. Армията беше изключително бърза и ефикасна. 

Атанас, добър мой приятел, който беше изкачил 10 х 8000 върха, беше много високо оценяван от всички други членове на експедицията. Дълбоки съболезнования към семейството и приятелите му. Загубихме добър планински приятел днес. 

 

Ние от summitsweb също изказваме искрените си съболезнования за загубата. Не винаги сме били в добри отношения, но не вярвахме, че смъртта ще ги прекъсне. 

Приблизително по същото време, около 10 сутринта е и последната информация от Снори, Садпара и Хуан Пабло. Те съобщават, че Саджид Садпара се връща от гърлото на бутилката в лагер 3, поради повреда в регулатора на кислородния му апарат. Те продължават към върха с добро темпо, казва Саджид, а той възнамерява да ги изчака в лагер 3. 

Късно вечерта той излиза над лагера, за да потърси с поглед движение или светлини, но не вижда нищо. Тракерът на Снори не функционира и вече никой не може да ги проследи. 

6 февруари, събота. 21-годишният Саджид вече 20 часа чака баща си и двамата му спътници сам в лагер 3, преди да започне да слиза от планината. Пакистанската армия отново се включва и изпраща два хеликоптера от Скарду. При първия оглед на около 7000м не е забелязано нищо. 

Дава Шерпа съобщава, че в Лагер 1 ще има двама шерпи, които да посрещнат Саджид. Той успява да се спусне успешно и по-късно през деня вече е в базов лагер.

7 февруари – и днес от хеликоптера не са видени следи от тримата. По информация на БНР от максималната височина на полет, която е 7000м има добра видимост към Гърлото на Бутилката, което е последната им известна локация. Днес в машината е бил и Саджид Садпара.

Междувременно от членове на SST се появиха смущаващи съобщения за състоянието на маршрута. Макар че 8 шерпи трябваше да го проверят и доекипират, Джон Кедровски споменава, че много от въжетата са били под снега и се е налагало неосигурено катерене. Това, заедно с недобре оборудвания лагер 3 и лошата аклиматизация (никой не е излизал над Преден базов лагер след 16.01), повдига много въпроси. Член на снимачния екип на Снори и Садпара – Елиа Сайкали, споделя че през нощта на 4ти в японския лагер 3 са слушали по радиото „бруталната комуникация между катерачите, наблъскани като сандвичи в лагер 3“. На 5ти Елиа става неволен свидетел на смъртта на Скатов. 

За пореден път изниква въпроса за мястото на комерсиалните експедиции в алпийския свят и доколко услугата, която предлагат е адекватна на очакванията, възможностите и силите на клиентите. Цената за член на тази зимна авантюра може да е близо до шестцифрена сума в долари, според заявените услуги. В услугите влиза и оборудван височинен лагер, използваем маршрут, добра преценка на организатора кога и дали въобще да се предприеме изкачване, базирана на силите и уменията на клиентите. Още повече в планина като Каракорум, още повече през зимата. 

*благодарности за заглавието на Стефан Велинов – Стен.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *