Ивайло Йорданов пред Съмитсуеб за първото спускане на ЮИ стена на Голям Купен

На 3 март тази година, Ивайло Йорданов, Петко Младенов и Иван Тотев правят първото в историята спускане по Югоизточната стена на връх Голям Купен в Стара Планина.

Познаваме се с Ивайло Йорданов и го потърсихме да му честитим успеха и между другото го питахме някои неща, свързани с предизвикателството.

Ето какво сподели той:

Защо точно ЮИ стена на Голям Купен и защо точно на трети март?
ИЙ: Снимка на върха ми попадна началото на 2021 г. от интернет и върха страшно много ми хареса. Има характерен алпийски облик и се запечата в съзнанието ми. Снимката, която за пръв път видях беше на СЗ стена и първоначалния план беше и линията на спускане да е по нея, но след като с Пецата (Петко Младенов) започнахме по-сериозно проучване на захода и прибирането преценихме, че по-логичния избор бе да спуснем ЮИ стена. Тази стена е не само по-логичния избор от логистична гледна точка, но и по-дълга, по технична и също толкова стръмна.
Защо на 3 март ли? Колкото и прозаично да звучи – защото е почивен ден и не бяхме на работа.

На кого беше идеята?
ИЙ: Идеята беше моя. Буквално минути, след като се зароди в главата ми я споделих с Пецата. Това е моята свръзка, един от най-близките ми приятели и опитен планинар. С него караме байкове от малки, катерим, проходихме в сноуборда и продължавам да се чувствам най-добре, когато караме двамата заедно. С него доизбистрихме идеята, направихме проучването и изготвихме плана.

От първия път ли успяхте?
ИЙ: Всъщност не – първия опит ни беше 3 дни преди успешния. На 27-28 февруари бяхме на х. Добрила с идеята да реализираме проекта, но времето беше на друго мнение. В деня отреден за спускането (неделя) беше със силно намалена видимост и силен вятър. Логичния избор беше да се откажем.

Какво представлява самата линия на спускането?
ИЙ: За мое голямо учудване линията е съвсем чиста, т.е. няма скални прагове или ледени пасажи и въжето въобще не влезе в употреба. Влизането е широко, не прекалено стръмно (може би около 40 градуса). Тънкия момент е, че веднага след влизането е най-експонираната част на маршрута. Трябва да се траверсира около 10 метра в дясно над скален пасаж, където е no fall зона. След това се влиза в тесен улей, където и наклонът се увеличава до около 45 градуса. Следва още един лек траверс на дясно, още един тесен улей и траверс в ляво над друг скален пасаж. Следва спускане с тенденция на дясно и линията естествено продължава в тесен улей, след който склона рязко се разширява и скалите изчезват.